Ева Браун (Ева Ана Паула Хитлер) в продължение на 13 години е любовница на Адолф Хитлер, а за малко повече от денонощие, е и негова официална съпруга. Въпреки че Хитлер и неговите поддръжници постоянно обявявали, че “лидерът трябва да е сам” (като в същото време много нацистки лидери са женени и имат куп деца), Адолф винаги се опитвал да създаде нещо като семейство.
Разбира се, когато разговорите за брак се водели с неинтересни за него жени, той просто обявявал: “Аз съм женен. Моята жена е Германия “.
Хитлер обаче все пак търсел истинска, предана, любяща приятелка – “достойна германска девица” за вожда на германския народ. Не трябва да се забравя, че Адолф бил психопатична личност, а една от неговите мании била героичната древна Германия и той виждал себе си като възродител на благородните героични традиции.
И ето, че той най-накрая среща своята “достойна германска девица”.
Според нейния романтичен разказ, в младостта си тя посетила врачка и получила предсказание: “Един ден целият свят ще говори за твоята велика любов!”.
Ева Ана Паула фон Браун е родена на 7 февруари 1912 г. Баща й, Фридрих Браун, бил учител и мечтал за син, но жена му ражда само дъщери. Общо три момичета, като Ева е средно дете.
По някаква причина, според спомените й, Ева била най-необичаната дъщеря от баща си, който бил деспотичен тиранин и най-много тероризирал нея (може би съдбата я готвела за по-тежки изпитания – романа с Адолф Хитлер).
Фриц Браун си позволявал вкъщи всичко, защото той издържал цялото семейство. И жените, послушно търпели.
Когато през Първата световна война той отива на фронта, психически семейството живее много по-леко, въпреки че почти през цялото време гладували. По това време у дома те често си казвали: “Обърни хляба към светлината – ако блесне, значи там има малко масло” (Ева си спомня, че веднъж разказала този афоризъм на Хитлер и той бил във възторг от остроумието й).
В онези години момичетата в Германия били възпитавани като потенциални съпруги. Тяхната цел в живота, най-големият им стремеж бил бракът. Успешен или неуспешен – това е друг въпрос, най-важното било да се омъжат.
Трите момичета на Браун също не правели изключение. Те, както и всички други лица от женски пол, мечтаели за очарователния си принц. И се учели на всичко, което което трябва да знае добрата съпруга. Те първо преминали обучение в манастирско училище, а след това в по-сериозни учебни заведения. Ева учила в лицея в Мюнхен и била добра ученичка. Учителите я смятали за вироглава, но добавяли, че “с главата е наред и трябва да намери достойно място в живота”.
Приятелките от този период, казват за Ева само добри думи, защото тя се отличавала с весел нрав. Подобно на другите момичета на тази възраст, тя четяла много любовни романи, а при първа възможност купувала киножурнали и ентусиазирано изучавала подробности от живота на красавиците и красавците от екрана. Тъй като майката на Ева обичала ските и навремето дори получила титлата майстор на спорта, дъщеря й тръгва по нейните стъпки, като тези занимания се отразяват добре на фигурата й, спомня си по-късно тя.
Ева взимала и уроци по музика, рисуване, учила английски. Заедно с голямата си сестра се занимавала с танци и отделяла много време на пластиката. На седемнадесет години Ева Браун била чудесно създание с много красиви крака. Тя се обличала модно – в тесни рокли или къса, до коленете пола, с леки блузки или стегнати пуловери. Въобще, тя била хубава. Но въпреки цялата си външна “модерност”, Ева била много набожна. Тя се изповядвала два пъти седмично, нямала никакви грехове и свещеникът включил младата красавица към “децата на Дева Мария”, които от време на време украсявали олтара по време на служба.
Както вече споменахме, главата на семейството бил изключително деспотичен.
Г-н Браун изисквал по-големите дъщери да съобщават къде отиват вечер и какво ще правят, четял писмата им и слушал телефонните им разговори. В десет часа те не само трябвало да са вкъщи, но и да са си легнали. Той толкова се стараел да възпита дъщерите си като “добропорядъчни и целомъдрени”, че в края на краищата предизвикал протест. Разбира се, макар тих и мълчалив, той все пак бил протест. Например, веднага след като той гасял светлината, дъщерите му под завивките с фенерчета четяли забранените от баща им книги. След това “жаждата за свобода” ги повела по-нататък. Първа се осмелила Илзе, а след нея и Ева – под влиянието на по-голямата си сестра тя решава да започне нов живот. Разплела дългата си плитка и започнала да ходи с пусната коса, а скоро започнала да се пудри и да си слага и червило.
Баща й обаче не смятал да отстъпва, Той настоявал дъщеря му да работи, а не да се мотае. Браун лично й намерил работа във фотостудиото на Хайнрих Хофман. Тогава Ева не е имала представа, че новият й работодател е личният фотограф на Адолф Хитлер.
Ева започва работа като счетоводител (тя усвоила тази професия още в манастирското училище), но скоро Хофман вижда в красивото, спортно, стегнато, елегантно момиче с руса коса по-интересни за него (като фотограф) способности. Той й предлага работа като фотомодел на непълно работно време. Ева веднага се съгласила. Хайнрих Хофман често я снима за реклами в различни образи – от мила немска домакиня да жена-вамп.
И тук, в това фотостудио става съдбоносната среща. През октомври 1929 г. Ева Браун се среща с Адолф Хитлер.
В писмо до своя приятелка тя по-късно описва срещата така: “Един ден след работа подреждах документите. Качих се по стълбите, за да достигна до папката и тогава влезе шефът и с него накакъв мъж с глупави мустаци. Те седнаха в ъгъла и аз видях как гостът гледаше краката ми. Когато слязох, Хофман ни запозна: “Това е г-н Волф, а това е нашата очарователна фройлайн Браун … Бъди добра, отиди за бира и пастет”.
Ева, разбира се, изпълнила молбата и била поканена да се присъедини към трапезата. “Аз бързо изядох сандвича, пих малко от учтивост. Познатият на шефа буквално ме изяждаше с очи и непрекъснато ми правеше комплименти. Ние говорихме за музика, обсъдихме последния спектакъл. След това Хофман ме отведе настрана: “Не се ли досети кой е господин Волф? Не си ли виждала снимките му?“. Аз смутено поклатих глава. “Това е нашият Адолф Хитлер! ..” Вкъщи аз небрежно попитах баща ми кой е той. “Хитлер? Дребосък, който има наглостта да твърди, че знае всичко”, каза той с презрение”.
Историята е забележителна, достойна за любимите на Ева мелодрами. Но някак си е трудно да се повярва, че работейки в студиото на личния фотограф на фюрера, тя никога не е виждала негови снимки … Дори ако приемем, че тя е била напълно аполитична и никога не е чувала за това, което се случва в страната, но да не знае основния модел на своя работодател е доста непрофесионално.
Вероятно Хитлер не е отишъл там случайно. Той бил приятел с Хофман и вероятно е виждал много от неговите произведения, включително и рекламите с Ева. Всички признавали, че Ева е красива, защо Хитлер да не обърне внимание на красотата й? И да отиде в студиото специално за да се запознае с нея? ..
Но ако се вярва на Ева, срещата била напълно случайна. На следващия ден тя прелиства през цялата обедна почивка фотоалбуми: “Хитлер в партийна униформа”, “Хитлер сред щурмоваци”, “Хитлер сред ликуваща тълпа”, “Хитлер на фона на знамена със свастика”…
Непривлекателната му външност не я отблъснала. Ева била възпитана да разглежда всеки мъж като потенциален жених. Не я отвратили нито странните, сякаш залепени, мустаци, нито падащата над челото му зализана коса, нито бледото лице с хлътнали бузи.
Тогава Ева Браун е на седемнадесет години, а Адолф Хитлер на четиридесет. Възрастните високопоставени мъже били много по-интересни за момичето от пъпчивите младежи. А Хитлер умеел да ухажва, познавал изкуството, научил се да говори, имал магнитичен поглед … Накратко, при следващите срещи тя окончателно се влюбила в лидера на нацистите. През това време тя успяла да послуша радио и да разбере, че има работа с “изключителна личност”.
А Хитлер се постарал, колкото може. Той очаровал Ева с галантните си маниери, демонстративно целувал ръката й с поклон, правел й доказани комплименти, подарявал й бонбони и цветя. Между другото, и цветята, които подарявал били “премислени”: първото цвете от него била жълта орхидея. Сантименталната Ева я изсушила и дълго я съхранявала – точно като младия Адолф, който някога носел медальон с изсушената роза на Стефани Янстен.
За началния етап на отношенията им се знае много малко – всичко е покрито в неизвестност. Категорично се казва само, че цели три години връзката им е чисто платонична. Това не е изненадващо – все още е 1929 година и Гели Раубал (племенница на Хитлер, негова любовница, която се самоубива) е все още жива…
Хитлер общува с Ева необичайно благовъзпитано – той я кани на опера, на театър, в ресторанти. Води с нея изискани разговори – за Шекспир, Вагнер и Верди (чиито произведения той й свири на пиано), за полет до Луната … Винаги я връща вкъщи навреме. Ева не била висока – метър и шестдесет и три сантиметра – и Хитлер галено я наричал “моята малка нимфа”. Ева също се стараела: четяла препоръчаните от него книги, изучавала програмата на националсоциализма – накратко, правела всичко, за да му се хареса още повече.
И двамата успяват. Хитлер дори леко променя своите предишни непретенциозни вкусове и започва да говори: “Аз харесвам младите, умните и невинните!” Преди последното качество не го вълнувало особено.
Постепенно техните отношения се развиват. Ухажването продължило, но с времето Адолф започва да предявява изисквания: той забранил на Ева да се занимава с любимите си спортове, да ползва любимия си парфюм “Шанел № 5” и да се отдава на любимото си лятна занимание – слънчевите бани. Бъдещият райхканцлер предпочитал естествения аромат на женското тяло и снежнобялата кожа (в аристократичните кръгове, към които, между другото, Хитлер никога не е принадлежал, слънчевият загар се смятал за неприличен). Какво не харесвал в спорта, един Бог знае – може би е смятал, че е забавление за “народа”.
Все пак, Хитлер се стараел да не афишира целомъдрената си връзка с Ева. Всички излизания на обществени места се провеждали “конспиративно”, а на любимите на Хитлер пикници Ева пътувала в друга кола. Или така той е поддържал своя образ на “защитник на традиционния морал,” или не е искал слуховете да достигнат до Гели, или просто е обичал да се обгражда с тайнственост.
Времето минавало, а отношенията между набиращия сила нацистки лидер и красивата му приятелка остават просто приятелски. И тук се случва трагедията – Гели Раубал е намерена мъртва … Адолф Хитлер изпада в дълбока депресия.
Естествено, Ева Браун е знаела за съществуването на Гели и мястото й в живота на фюрера. Може би не от първите дни на запознанството им, но за повече от две години тя със сигурност е научила за нея. Но наличието на съперница не я смущавало, тя била абсолютно сигурна в своя чар и способности. Тя казва на приятелките си, че Адолф я обича и ще се ожени за нея. Както повечето млади красиви момичета, тя била твърде самоуверена и едва след смъртта на Гели изведнъж осъзнава колко Хитлер е обичал любовницата си.
Изчаквайки доста време, колкото й е подсказало чувството за такт, Ева Браун започнала ненатрапчиво да подражава на починалата племенница на фюрера: тя се обличала по същия начин, носела същата прическа, опитвала се да ходи като Гели и даже да говори като нея.
Старанията на Ева не били напразни – Хитлер нарежда на Мартин Борман провери роднините на Ева за чистота на арийската кръв. А това означавало, че той има сериозни намерения … И в началото на 1932 г. Ева става любовница на Адолф.
Промяната в отношенията не се отразили на имперските планове на Хитлер, той продължавал да поддържа своя политически образ (както и преди държал Ева в почти конспиративна позиция), пътувал из страната с нацистките си призиви. Преди Ева седяла в дома си и го чакала, а сега тя ощастливена, седяла в апартамента му … и го чакала.
Родителите й съвсем не били във възторг от случващото се. Нито баща й и майка й, нито по-голямата й сестра симпатизирали на нацистите и фактът, че тяхната Ева е станала любовница на фюрера не ги изпълвал с възхищение. Веднаж баща й и майка й отиват да се разходят до австрийската граница и били много изненадани да видят там Ева. “Татко, мама, каква изненада! Аз съм тук от нашето фотостудио за снимки на фюрера. Нека да ви го представя“, весело изчуруликала дъщеря им и довела при родителите си своя любим.
Хитлер поговорил за времето, казал им, че имат прекрасна дъщеря, целунал ръка на майка й – като цяло, направил добро впечатление. Той знаел как да направи добро впечатление и когато искал можел да се държи като светски лъв.
След време, когато Фриц Браун научил за истинското положение на дъщеря си при лидера на нацистите, цялото очарование от запознанството се разсеяло. Възмутеният баща пише писмо до Хитлер: “Дълбокоуважаеми г-н райхканцлер! Аз се придържам към, може би старомодния морален принцип, че децата трябва да излизат от грижите на родителите си след встъпване в брак. Бих Ви бил много признателен, ако не насърчавате моята, макар и пълнолетна дъщеря, за самостоятелен живот и да я подтикнете да се върне в лоното на семейството“. Но възмущението си е възмущение, а инстинктът за самосъхранение е по-силен – татко Браун не изпраща писмото си лично до фюрера, а моли Хофман да предаде писмото на Хитлер. Хофман също не искал проблеми и предал писмото на Ева. А Ева просто го скъсала.
Освен проблеми с родителите си, от първите дни на съвместния си живот с Хитлер Ева има и много други проблеми: първо, неговата постоянна заетост с политика; второ, “нестандартните” сексуални наклонности на Хитлер; трето, нежеланието му да афишира техните взаимоотношения; четвърто, безкрайните й съмнения и ревност към дамите от висшето общество, на фона на които тя не блестяла.
Очаквайте продължение на любовната история между Ева Браун и Адолф Хитлер
AFISH.BG
