СБОГОМ
“Сбогом!” – Чувстваш ли за миг
тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
сякаш туй те забавлява.
“Сбогом!” – Смазан от печал,
сам изрекох под небето.
Стенех в непосилна жал,
тъй погубих си сърцето.
1834
НОЩЕМ ПРЕД ПИСАЛИЩЕТО
Примула, астра и люляк, от тихата свещ озарени,
Как отчуждени от вазата гледате с призрачен вид!
Слънце зареше, стъкми ви любимата, бяхте приветни:
Ето че нощ е край вас и любимата няма я тук.
1838
НЕЗАКОННА СТОКА
“Мастило! Мастило! Най-хубаво черно мастило продавам!”
звънливо подвикваше в тихата улица живо момченце.
Пламтящият поглед със смях ме уцели до моя прозорец,
преди да усетя, хлапето безшумно се шмугна при мене.
Не съм те повикал! – “Но само опитайте моята стока!”
Изви се и пъргаво сне от плещите си малка бъчонка.
Неволно за миг пораздраната дрешка почти се отметна
от рамото, и ослепително там се подаде крило.
Я гледай ти, синко, изглежда търгуваш и с птичи пера?
Амур, преоблечен хитрец! На секундата ще те оскубя!
А той се усмихна, разкрит, и допира до устните пръст:
“По-тихо! Не са обмитени – не ми нарушавай кроежа!
Мастилница дай, ще ти сипя безплатно, бъди ми приятел!”
И речено-сторено, после изчезна без звук през вратата. –
все пак ме измами: сега ще напиша май нещо полезно,
навярно любовно писмо ще излезе, или еротична поема.
1837
ЛЕСНА ПЛЯЧКА
Ако поетът в душата си чувства пленителна песен,
ден не отдъхва, догдето в поема не я сътвори.
Вчера, красавице, бегло те зърнах на твоя прозорец,
и закопнях: ала днес вече в мойте прегръдки лежиш!
1838
ПЕСЕН НА ЛОВЕЦА
Бързи стъпки птица по снега реди,
виждам върху хълма нежните следи:
дваж по-нежно пише милата ми днес,
писъмце ми праща в девствения лес.
Вдига се бекас над стръмната скала,
няма да го спре куршум или стрела:
по-високо, устремно като на лов,
литват мислите на вярната любов.
1837
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
