Есента дойде неусетно. Тя винаги прави така. Докато само се озърнеш, слънцето вече едва гали, а дъждът си припомня позабравено приятелство. В предстоящите дни ще се завръща и уютът, който ни дават любимите книги. С времето човек започва да препрочита онези от тях, които са белязали живота му по един или друг начин.
На днешния ден, 25 септември, през 1970 година, с живота се сбогаува един от най-четените писатели. Затова някак естествено погледът ми се спира на рафта, където тихо стоят подредени книгите на Ерих Мария Ремарк. Не се замислям дълго. Сред всичките избирам „Триумфалната арка“, защото в нея има и любов, и Париж, и тъга, която вдъхновява. „Есенна“ книга, подходяща за препрочитане точно сега, точно в този момент.
Припомням си някои от най-вдъхновяващите редове в нея:
„Париж е град, дето най-добре може да прекараш времето си без работа.“
„Нищо не е така уморително, както слушането на празни приказки.“
„Дрънкането е само за господата от висшето общество.“
„Човек става много важна личност като умре; докато е жив, никой не се занимава с него.“
„Изискаността е за спокойните времена.“
„Човек трябва да обича цветята, но да не си създава много грижи с тях.“
„Светът е пълен с авантюристи по неволя.“
„Най-добри са циниците, а най-непоносими – идеалистите.“
„Властта е най-заразителната болест. И най-обезобразяващата.“
„Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.“
„Любовта между хората е всичко – най-възвишеното и най-обикновеното нещо на този свят.“
„Нощем всичко става по-осезаемо. Нищо вече не изглежда така трудно; мислиш, че си в състояние да постигнеш всичко, а ако не успееш, го заместваш с мечти.“
„И човек става свободен едва тогава, когато няма за какво да живее.“
„Не трябва да се свиква с нищо. Дори с тялото.“
„Но когато за някого няма нищо свято, всичко започва да му става свято по един по-човешки начин.“
„Най-простото при сбогуване е да се тръгне.“
„Странно колко мъртви изглеждат вещите, до които се е докосвало човешко тяло, когато то вече не ги топли – легло, бельо, дори вана. Всичко става противно, щом загуби топлината.“
„Човек може да се защити по-лесно от обидите, отколкото от състраданието.“
„На тоя свят има място за всичко. Само не и за хората.“
„Сами – помисли си той, – каква дума! Най-тайнствената в света.“
„Само отлагане, но нима всичко не е отлагане на този свят? Милостиво отлагане, светло знаме, което закрива далечната, черна, неумолимо приближаваща врата!“
„Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.“
Борис Белев, AFISH.BG
