Разгръщаш „Неща, които не се побират в куфар” и си мърмориш наум: „Защо му е на испански дипломат да издава в България книга за Конго?
Дали не е решил да ни каже нещо по неговия професионален, дипломатичен, „изтънчен” начин? Хайде сега, ще кажеш, чак пък толкова… Добре, но съмнението остава. Защото тази книга е като облицован с огледала конгоански бар – влизаш в нея просто ей тъй, само да надникнеш, със самочувствие на „бял“ турист когото тази действителност не касае, а и си за малко. Тогава мярваш едно твърде познато отражение. Едно дежа вю. И капанът щраква.
„Никога не съм изпитвал такъв страх, нито смятам, че някога ще се смея толкова, колкото по време на престоя ми в Демократична република Конго, гигантската африканска страна”, признава Криадо. „Не се сещам за много места, където човек може да се ръкува с играч на NBA като Серж Ибака, да наблюдава от дома си кръстосания огън на n-тия опит за държавен преврат срещу президента и вечерта да прочете, че търговски самолет е паднал поради теглото на пасажерите, струпали се в предната част на салона, за да избегнат ухапване от крокодил.” Възбудихме ли любопитството ви?
„Неща, които не се побират в куфар” не е пътеводител, нито мемоари, нито дневник, нито ерудирано разсъждение за ужасния конфликт при Големите езера. Нейното главно действащо лице е самото Конго – държава, чиято действителност нерядко граничи със сюрреалното. Пък и къде другаде освен в Африка може да ти се случи да прекосяваш река Конго със скутер, за да отидеш на работа?
Енрике Криадо е дипломат. Млад и находчив дипломат. След като прекарва 3 години в Конго и още 3 години в Австралия, сега живее в България. Като заместник-посланик на Испания. А на 26 януари ще научите за Конго повече, отколкото сте мислили, че ви интересува. Малко след 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК.
AFISH.BG
