Юлия Кръстева e родена в България. Когато е 25-годишна (1966 г.), тя емигрира във Франция. Теоретичка, писателка, психоаналитичка. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). Първата носителка на норвежката награда “Холберг”. Авторка на 30 книги, сред които “Революцията в поетичния език”, “Истории на любовта”, “Сили на ужаса”, “Черно слънце”, “Депресия и меланхолия” , ”Сетивното време”, “Пруст и литературният опит”, трилогията “Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, “Омраза и прошка”, “Тази невероятна нужда да вярваме”, “Нагони на времето”, както и на романите “Самураите”, “Убийство във Византия” и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици.
Сама определя себе си като „енергична песимистка“. Преди две години професор Кръстева изнесе лекция в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „Нови форми на бунта“, където заяви: “Ако не знаеш ти кой си, ти не си нищо. Даже може да мислиш да се самоубиеш. Но тази опора, този антидепресант може бързо да се изроди в индивидуална възбуда, която да доведе до братоубийствени войни. Днес това е по-видно от всякога – под натиска на егоизма и на фанатизма и днес един от моите френски сънародници е обезглавен от такива представители на фанатизма.” За проблемите на хуманизма добави: “Нашето всеобхватно светско общество е попаднало в клопката на едно изключително счетоводителско определение на живота. Мислим чрез данни, цифри, статистики и все по-малко задаваме въпроси. В наше време хуманизмът трябва да бъде утвърден наново и да се използва от различните идеологии и вярвания. Това ще ни позволи да се върнем към основните форми на бунт, които са радикални, защото са ни присъщи. Тези форми ни гарантират независимостта на духа. Те могат да ни доставят нови свободи, могат да ни помогнат да надмогнем стереотипите, да ни поставят на духовни позиции.“
Авторката не се приема еднозначно от читатели и критици. Много от тях я упрекват във витиевато тълкуване на религиозните и обществените проблеми, дори ѝ приписват нихилизъм в творческите интерпретации на проблемите в тази сфера. До голяма степен внушението ѝ, че е „избрана“ почти в библейски смисъл да пише, обобщава и тълкува, наистина за някои идва в повече, но фактът, че книгите ѝ се издават в цял свят, остава безспорен.
AFISH.BG