Емили Дикинсън е родена на 10-ти декември 1830 година в заможно и уважавано семейство. Почти целият й живот минава в малкото градче Амхърст, Масачузетс. Изучава литература, английски и латински език, ботаника, история, философия и аритметика в колежа, основан от собствения й дядо. Води много кореспонденции, пише безброй писма до свои приятели и не спира да създава стихове, а цветята и градините заемат ключово място в тях и в живота й. Най-продуктивна е след 1860 година. По това време тя се затваря у дома си, дори често разговаря с гостите през вратата на стаята си, без да се вижда с тях очи в очи. „Нейното усамотяване не е отдръпване от живота, а авантюра за живот, много по-реален от външния.” Тя е мила и дружелюбна – прави малки подаръци със стихове и цветя и се грижи за децата на брат си.
Приживе публикува по-малко от дузина стихотворения. Едва след смъртта ѝ започва животът на нейната поезия чрез десетки издателства, критики, преоценки. Емили Дикинсън отрича успеха. За нея външното осъществяване е неосъществяване – покрай него губиш духовното.
Емили Дикинсън
Припомняме си част от прозренията за живота на Емили Дикинсън:
“Някои казват, че думата е мъртва, когато се изрече. Аз просто казвам, че тя започва да живее в този ден.”
“Ранената сърна скача най-високо.”
“Поведението е това, което човек човек прави, а не това, което той мисли, чувства или вярва.”
“Кучетата са по-добри от хората, защото те знаят, но не казват.”
“Надеждата е нещо с пера, което се извисява в душата и тананика мелодии без думи. И никога не спира.”
“Аз твърдя, че любовта е живот. Животът сам притежава безсмъртие.”
“Аз съм никой. Ти кой си?”
“По-добре да бъда чука, отколкото наковалнята.”
“Моите приятели са моите имоти.”
“Без да знам кога ще дойде зората, ще отворя всяка врата.”
“Старостта идва изведнъж, а не постепенно както смятат повечето хора.”
“Хората се нуждаят от трудни времена и потисничесто, за да развиват мозъчните си мускули.”
“Да кажеш нищо понякога казва всичко.”
“Че той няма да дойде отново е това, което прави живота сладък. “
“Мозъкът е по-широк от небето.”
AFISH.BG
