Днес, 30 юли, се навършват 203 години от рождението на английската писателка Емили Бронте. Единственият ѝ роман е „Брулени хълмове”. Той обаче е класика в англоезичната литература. Романът е адаптиран няколко пъти за големия екран. Нейните сестри Ан и Шарлот също са били писателки и дават своя авторски принос в книжната английска култура.
През 1844 г. Емили започва да редактира и подрежда стихотворенията си. Преписва ги в две тетрадки. Едната озаглавява „Стихове за Гондал“ (Gondal Poems), а втората е без заглавие. През есента на 1845 г. Шарлот открива тетрадките и настоява стиховете да бъдат публикувани. Емили реагира гневно на навлизането в личното ѝ пространство и първоначално отказва на предложението на сестра си. Променя решението си, когато Ан също изважда на показ свои
През 1846 г. стиховете на сестрите Бронте са издадени в сборник озаглавен „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел“ (Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell). Сестрите избират псевдонимите си неслучайно. Спрямо първата буква от името на всяка, Шарлот (Charlotte) се подписва като Кърър (Currer), Емили (Emily) става Елис (Ellis), а Ан (Anne) е Актън (Acton). Шарлот участва в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан всяка с по двайсет и едно. Въпреки че са продадени само два екземпляра от сборника, сестрите не били разочаровани от неуспеха. От списание „Атенеум“ (списанието на Йенския литературен кръг) има похвали за стиховете на Елис Бел. Йенските романтици адмирират музикалността и силата на стиховете на Емили, определят ги като най-добрите в сборника.
След като брат ѝ умира от туберкулоза през септември 1848 г., Емили също е поразена от опасната болест. От записките на сестра ѝ Шарлот разбираме подробности за нейното състояние. Тя пише, че от ден на ден Емили става все по-слаба. Становището на лекаря за болестта ѝ е неясно. Пробва лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи, е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.
По обед на 19 декември 1848 г. състоянието на Емили се влошава. Тя умира в същия ден в къщата си в Хауърт. Днес нейният дом е превърнат в музей.
Емили не успява да види огромния успех, на който се радва единственият ѝ роман „Брулени хълмове”.
Представяме ви избрани цитати на писателката:
„Не е компания, ако хората не знаят нищо и не казват нищо.“
„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.“
„А и в края на краищата не вярвам да е мислила някому злото, понеже, веднъж успяла да ви разплаче не на шега, много нарядко се случваше да не заплаче заедно с вас и с това да не ви накара да спрете, за да можете да я утешите.“ – из „Брулени хълмове“.
„Не е хубаво винаги да се очаква злото.“
„Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.“
„Времето променя всичко, напълно съм наясно, както зимата променя дърветата.“
„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“
„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”
„Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.”
„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.”
„Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.”
„Ужасът ме направи жестока.”
„Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.”
„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“
AFISH.BG
