Днес, 25 юли, се навършват 116 години от рождението на Елиас Канети – австрийски писател и драматург, носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. С нея той е удостоен за спомените си, събрани в „Спасеният език“. “Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“, пише в книгата си роденият през 1905 година в Русе писател.
Канети е носител на още куп награди: „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), както и на наградите „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия.
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той казва: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.
Значимите му творби са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Книгите му са предени на повече от 25 езика.
Елиас Канети умира в Цюрих на 14 август 1994 г. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.
По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.
Дом Канети на бул. „Славянски“ 12 в Русе, където в началото на XX век се е помещавал магазинът на дядо му, описан в „Спасеният език“
Представяме ви избрани цитати на писателя:
„Напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.“
„Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.“
„Властта на по-дълбоко, животинско ниво, е по-добре да се нарича насилие.“
„Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.“
„Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!“
„Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменитостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.“
„В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти“.
„Всеки въпрос е нахлуване.“
„Всичко, което може да се яде, става обект на властта.“
„Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.“
„Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.“
„Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.“
„Колко е лесно да се каже: „Намерѝ себе си!“ Какъв страх, ако това наистина се случи…“
„Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.“
„Морето има глас – много изменчив, но непрекъснато долавян.“
„Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.“
„Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.“
„Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.“
„Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.“
„Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.“
„Прицелването в успеха, а също и самият успех, оказват стесняващо въздействие.“
„Светец е този, който е успял да ограничи всички нравствени мъчения в пределите на собствената си персона.“
„Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?“
„Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.“
„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.“
AFISH.BG
