Малка нощна изповед на една
провинциална актриса
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
като аплодисменти.)
– Не съм лягала с мъж
седем месеца.
Глад за клюки наоколо, глад
за нещо необичайно!
Целият провинциален град
вечеря с нашите тайни.
Обсъждат, пледират като в съд
между две кюфтета:
наистина ли незаконно спят
Ромео и Жулиета?
От различни или от един и същ
аборти Офелия прави?
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
като небесни шамари.)
– Медея, Жана д`Арк, Виржиния Улф…
Властвам на сцената, тревожа!
А в живота най-големият ми триумф
е някой местен велможа.
Проповядват ни безкористност, дълг
тез, през чиито кревати
минава най-краткият път
към столичните театри.
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
като в апокалипсис;
– Ти виждал ли си поне веднъж
банкет без актриси?
Откажеш – погребана си навек.
Преспят – изритат те като курва.
Трудно е да бъдеш честен човек.
Честна актриса – абсурдно!
Мечтаех слава, жребий не-обикновен.
Вече не искам. Пия. Не моля.
Умира бавно илюзията в мен
за моята човешка роля.
Ела, никой мой! Като влюбен се дръж
час-два – като на сцената…
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
аплодисменти!)
(1979)
© Стефан Цанев
AFISH.BG
