Има книги от световни автори, които всеки трябва да прочете като малък. Една от тях е романът „Без дом” на френския писател Ектор Мало, издаван многократно и на български език. Погледът към света на всеки, който се е докоснал до нея, е бил завинаги променен. Тя отваря сетивата за доброто, за човешкото и благородното, прави те по-внимателен за злото в света.
Ектор Мало е роден на 20 май 1830 г. в Ла Буи, близо до Руан, Франция. По образование е юрист, но предпочита да работи като журналист, изявава се и като театрален и литературен критик в престижните издания „Lloyd Francais” и „L’Opinion Nationale”. Голямата му страст обаче е белетристиката, плод на която са 70 книги. Първата от тях – „Les Amants”, публикува през 1859 г., а романът, който му носи огромна слава, е „Sans Famille” („Без дом”), издаден през 1878 г. Пътешествието и приключенията на малкото сираче Реми, което на 5-годишна възраст е продадено на уличния музикант Виталис, докосва завинаги сърцата на хората по света.
Интересното е, че „Без дом” нашумява като книга за деца, но тя изобщо не е замислена като такава. В романа има един невидим постоянен „герой” – пътят. По него преминават различните етапи от живота на Реми: по пътя той се образова, пораства, трупа опит, намира храна, а най-накрая и истинско семейство, без обаче да забравя всички, които се опитват да направят сирашката му съдба по-различен – леля Барберен, Виталис и Капи, Матиа, мистър Акен и неговите деца. Романът е преведен на десетки езици, по него са заснети филми, а в Япония се сдобива и с няколко анимационни адаптации.
През 1895-а Ектор Мало официално заявява, че се оттегля от художествената литература, но още на следващата година се връща към писалката и белия лист, за да излее личната си равносметка в „Романът на моите романи” („Le Roman de mes Romans”). Умира на 17 юли 1907 г.
Спомняме си за талантливия писател с цитати от най-известната му книга „Без дом”:
„Има мигове, в които сърцето вижда по-добре и по-далеч дори и от най-острия поглед.”
„Осъзнай в днешния ден, момчето ми, че много често животът е битка, в която не всеки прави каквото си поиска.”
„Шегата може да окаже благотворен ефект, за да промени някой лош порок, но когато се отнася за незнание, тя е знак за глупостта на този, който я използва.”
„Когато всичко върви добре, човек следва своя път, без да мисли много за тези, които го придружават. Но когато всичко върви зле, когато се чувства в безпътица, най-вече когато е стар, т.е. без вяра в утрешния ден, човек има нужда да се опре на тези, които го обкръжават, и да се радва, когато те са до него.”
„Съдбата невинаги е жестока към тези, които имат смелостта да се борят.”
„Когато на човек му хрумне нещо и е сам господар на себе си, той бързо изпълнява мисълта си.”
„От ударите не боли, когато са понесени заради приятел.”
„С едната доброта няма да оцелееш в този свят. Тя е необходима, за да правиш щастливи другите, но освен нея на теб ти трябва и още нещо.”
„Нещастието е толкова обичайно нещо за нещастните, че те нито се изненадват от него, нито му се противопоставят.”
„Научих много неща от моите животни, защото никога не им се карах. Ако бях започнал да ги бия, те щяха да станат страхливи, а страхът парализира ума. Освен това, ако се дразнех от тях, нямаше да бъда толкова търпелив, колкото съм сега, защото възпитавайки другите, човек възпитава самия себе си. Моите кучета ми дадоха не по-малко уроци, отколкото аз на тях. Аз развих ума им, а те – моя характер.”
„Само човек, пораснал на село, сред бедните селяни, знае каква огромна мъка е да продадеш кравата си.”
„Нощем на село можеш да почукаш на всяка врата, но в предградията на Париж това е безполезно. Никой няма да ни отвори.”
„Нощта си отиваше, но денят така и не настъпи…”
„Самотата на младостта, когато целият живот е пред теб, изобщо не прилича на самотата на старостта, когато пред теб е само един гроб.”
AFISH.BG
