Така нареченият „Клуб 27“ има лоша слава. Той включва имената на Джим Морисън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, Браян Джоунс. На днешната дата, 23 юли, през 2011 година се присъедини и това на Ейми Уайнхаус. Всички тези страхотни таланти умират на 27-годишна възраст в пика на професионалната си слава.
Смъртта на повечето от тях си остава донякъде обвита в мистерия, а всевъзможни спекулации пълнят колективното въображение на феновете и до днес. Биографът на Кобейн и Хендрикс Чарлз Крос пише: “Броят на музикантите, които умират точно на тази възраст, е особено висок в статистическо отношение.”
Дилърът на наркотици Тони Адзопарди твърди, че на сутринта на 23 юли преди 5 години е продал на звездата хероин от най-високо качество. Часове след това тя е намерена мъртва в спалнята си. „Не подозирах какъв ще бъде краят ѝ. С нея се засякохме в нощен бар. Каза ми, че иска да си купи хероин, качихме се на едно такси и отидохме до квартирата, за да вземем дрогата“, казва той. Голяма част от британците отказват да повярват на думите му и го обвиняват, че търси евтина слава.
Година след смъртта на талантливата изпълнителка на пазара излиза книгата “Дъщеря ми Ейми” на издателството Харпър Колинс. Авторът – не само баща на Ейми, но и “най-близкият ѝ съветник, вдъхновител и най-добър приятел”, поиска с нея “да сложи финална точка на полемиките, белязали живота на дъщеря му”. Но може би всички ние тепърва ще търсим следите, които остави в музиката и живота Ейми.
Уайнхаус е родена в Северен Лондон в еврейско семейство, което споделя любовта си към джаза. Отгледана е в четиричленно семейство. Баща ѝ Мичъл често си припявал вкъщи, приспивал малката Ейми с песните на Франк Синатра. Така тя се запалва по музиката, която превръща в хоби, а по-късно и в успешна кариера. От 13-годишна, когато получава като подарък първата си китара, тя не спира да твори и да създава песни.
В дебютният албум на Уайнхаус “Frank” от 2003 година много от песните са вдъхновени от джаза. Той накара критиците да сравняват гласа на Ейми с тези на Сара Вон и Мейси Грей. В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 50-те и 60-те години. През следващите години може би най-истинското и кратко определение за изпълнителката дава писателят Джош Тайрънгил: “Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.”
Ейми Уайнхаус печели Грами през 2008 година в категориите за Запис на годината, Песен на годината и Най-добро женско представяне. Така тя влиза в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица.
Преследвана от папараците и обект на жълтите писания, Ейми е открита мъртва в апартамента си в Лондон. След аутопсията не са дадени причини за смъртта. Въпреки твърденията на дилъра ѝ, в кръвта ѝ няма следи от наркотици, а от алкохол. Тъжен финал за един кратък живот, който можеше тепърва дълго да другарува с блясъка на заслужената слава.
Заглавна снимка: showfilmfirst.com
Борис Белев, AFISH.BG
