НАДЕЖДА
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
ПЛЕТАЧЪТ НА СТОЛОВЕ
Плетачо на столове, добър ден!
Ти работиш пак, седнал на земята.
Ех, грешно е животът нареден,
отдето и човек да го пресмята!
Тъкачката в завода няма плат
да си ушие рокличката проста,
селякът сред житата мре от глад,
строителят на къщи спи под моста,
Завръща се от фабриката пеш
автомобили, който в нея прави,
и ти, столарю, столове плетеш,
а сам седиш на плочите корави!
МАЛКАТА НУЛА
Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.
Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).
И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.
© Джани Родари, „Небето е за всички”
© Превод от италиански: Валери Петров
AFISH.BG
