Тъй рече Виктор, драги Федерико*
“Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам…”
…Една жена обувките събува и после бавно роклята съблича.
Една жена косите си разпуска, отпуска се в утробата на ваната.
Не мисли за пари и за изкуство, за печката, за ин-ове и ян-ове.
Умората се вие към тавана и предпазливо в пяната се гмурва.
Жената се изправя много бавно – да не разплиска пулса си и кръвното,
да не размести чувствата и чакрите, да не одраска разума и кожата си.
Ключалката на делника прищраква, отключвайки пространства и възможности…
…Мъжът не е човек на име Уве и затова въздъхва с бавни срички:
“Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам…”
* Федерико Гарсия Лорка, от чието стихотворение е въздъхнатият цитат
© Маргарита Петкова
AFISH.BG
