ИНДИАНСКА ЕСЕН
Така внезапно идва тука есента
над тези индиански зли дъбрави!
Изглежда, че не може, глух, светът
за гибелта на Вожда да забрави.
Така внезапно паднал той, сразен
от белите ръце в усмивки скрити.
Викът предсмъртен плува, отразен
в златистите талази на горите.
До вчера всичко бе зелено още тук.
А вече жълтото с червеното се гони,
тъй както птица с птица, звук със звук,
тъй както листът с лист и клонът с клони.
ПТИЦА
Една птица пее навън така,
както никаква птица у нас не пее.
Тя сякаш, че удря с крила сега
по тъмните листи, за да живее.
И никой не може да определи
дали тя плаче, или пък се радва.
И никой не може да каже дали
с вика си вещае тя дъжд, или брадва
за своята вечна гора.
ФРЕЗНО
В Америка, разнобагрена и двуетажна,
има една едноетажна къщичка,
роднина сякаш че на къщичките
от нашата провинция –
градинка с бурени, трева, череши
и тишина, която пърха
подобно птица в стряхата.
Тук пише Сароян, арменеца,
единствения мъж
от цялото крайбрежие на Запада,
неискал да се учи в скъп колеж.
Тук паметника му е вече вдигнат
в съзнанието на човеците
и птиците дори го чакат,
за да кацнат
на раменете му от бронз.
Една-едничка проста маса,
за да пише прав,
да не заспива над хартията –
най-страшния и подъл враг на всеки,
който се прехранва с писане.
Фрезно,
май, 1978
С Ваня Петкова и Любомир Левчев
© Божидар Божилов, „Американска тетрадка”
AFISH.BG
