„Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.”
„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.”
„Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.”
„Истинската мъдрост не е многословна.”
„Истинска обич е само онази, за която няма граници за жертвите – чак до смърт.”
„Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.”
„Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.”
Лев Толстой и София Андреевна Толстая
„Книгите с афоризми не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я.”
„Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.”
„Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.”
„Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.”
В Крим с Антон Павлович Чехов, 1900
„Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото … и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.”
„Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.”
„Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.”
„Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.”
С част от децата и внуците си
„Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.”
„Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.”
„Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години… Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.”
Толстой в имението си “Ясна поляна”, възстановка по фотография
„Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.”
.„Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.”
AFISH.BG
