Това е моят девети поред роман и първи от трилогията “Отвъд Апокалипсиса”. Провокация към съвестта ни и нашата отговорност за света, в който живеем.
Защо го написах
Започнах работата по тази трилогия, провокиран от времето, в което живеем. Провокиран от онези ужким малки подробности и детайли, не само на нашата действителност, но и на световната. Как технологиите ни промениха; как ни подхлъзна стремежът към повече материални блага; какво ни отне загубата на време в ненужни подробности; как ни трови лошият поглед към ближните; как губим себе си в обърканото залитане към модерното и продажбата на всичко и на всяка цена… все такива големи въпроси, известни на всеки един от нас.
Това е нашият Апокалипсис!
Спряхме да ценим въздуха, който дишаме. Усмивките и натуралната красота на нещата. Спряхме да забелязваме знаците, които Майката Природа ни показва. Иначе самият Апокалипсис може да се приеме освен като глобална катастрофа, също така и като индивидуално състояние. Замисляли ли сте се, колко хора около вас живеят в своя собствен Апокалипсис, за който останалите се правят на слепи. Има една подробност обаче – всички ние сме свързани едни с други, а заедно с това сме пряко зависими от Майката Земя. От нейното състояние и настроение.
Наблюдавали ли сте скоро малко дете? Направо бебе. То не може и няма как да оцелее без грижата на родителите си. Такава е връзката ни със Земята. А наблюдавайки бебето може да научиш толкова много. Толкова, че цялата ти утвърдена и самоуверена лична философия да се промени.
То е като да прогледнеш наистина. Да усетиш истинската любов… да разбереш колко малко знаеш за същината на самия живот!
Е, по-един или друг начин, ще намерите всичко това в моя нов роман и в следващите две части от трилогията „Отвъд Апокалипсиса“. Може да не е буквално, но се надявам да усетите подправките, насоките и нюансите. Да погледнете на уж познатия ни свят от един по-различен ъгъл и при други обстоятелства, и то направо през очите на главния герой.
Можете да погледнете направо във и през последствията, които провокира всеки един от нас, живеейки по инерция!
© Явор Веселинов
AFISH.BG