Поезията й не е от лесно смилаемите римушки, тя е дълбока, експресивна, наситена с дълбочина на чувството и метафората на неговото изразяване. Благодарение на преводите й, можем да четем Новалис, Гьоте, Криста Волф, да се запознаем с образците на немскоезичната литература. Федя Филкова е и изтъкнат общественик. Носител е на Австрийската държавна награда за художествен превод, а след кончината на съпруга си, големият български поет Николай Кънчев, учредява награда на негово име, която се връчва ежегодно на Никулден. Сред удостоените с нея са имената на Екатерина Йосифова, Георги Господинов, Деян Енев, Оля Стоянова.
Федя Филкова връчва наградата “Николай Кънчев” на Оля Стоянова
Предлагаме няколко стихотворения от рожденичката, като й желаем все така да лети перото й!
Един стих написа животът
Някога дори и смъртта да премине
по този несигурен мост от любов,
всичко ще е както преди –
един стих помежду ни.
***
Без страх събличам
самотата.
Пълнолуние,
легни в утробата ми.
***
Любовта ти беше смъртоносна.
Така, че болката я нямаше.
Излишен,
ангелът над мен се колебае:
дори и ласка на крило
след твоята любов е удар.
***
Твоята любов
ме обгръща като скафандър:
скоро
въздухът ми ще свърши.
Хамлет
Несигурна ограда лудостта е,
не може да те скрие.
Особено когато градината зад нея
също не ти принадлежи.
Къде ще идеш, принце?
Дания си прави с теб каквото иска.
Като вълна те мята
над години и пространства –
след толкова въпроси днес
лицата ни са целите в солени пръски…
Единственото страшно е, че знаеш.
Просто трябва да не бъдеш.
AFISH.BG
