„Фантастични животни и къде да ги намерим” бе сред най-чаканите филми на 2016 г. И сега, когато вече се прожектира и в кината у нас, с право печели хиляди почитатели. Те, разбира се, са най-вече от поколението, пораснало с книгите и филмите за Хари Потър – нали историята е своеобразно продължение или по-скоро предшества събитията за малкия магьосник. Мнозина обаче харесват новата лента, вдъхновена от книга на Джоан К. Роулинг, заради изпълнителя на главната роля Еди Редмейн.
Вече десетилетие, филм след филм, британският актьор доказва колко изумително талантлив е той. След ролите си в „Добрият пастир”, „Елизабет, златният век”, „Другата Болейн”, „Моята седмица с Мерилин” и „Клетниците”, 34-годишният Редмейн буквално завладя сърцата на киноманите с превъплъщението си в образа на гениалния физик Стивън Хокинг в „Теорията на всичко”. И заслужено спечели „Оскар” за най-добра главна мъжка роля. Малко преди световната премиера на „Фантастични животни и къде да ги намерим” Еди се срещна с журналисти в лондонското студио на „Warner” – „Leavesden”, в което се снимат всички киноистории за Хари Потър. Ето какво разказва актьорът за новия си герой, за работата си с Джоан Роулинг и с режисьора Дейвд Йейтс, за първите си стъпки в киното, за другите си увлечения и за бъдещите си роли:
– Еди, как всъщност стана актьор?
– Бях на девет или десет години, когато отидох за пръв път на прослушване за мюзикъла „Annie Get Your Gun”. Беше страхотна постановка и наистина си повярвах, че ще ме вземат за някоя от ролите. Даже си фантазирах как ще се скатавам от училище, за да бъда на сцената. Реалността обаче ме разби – на кастинга се явиха 700 деца! Те танцуваха, пееха, изглеждаха невероятно, а аз – рижо хлапе с лунички, което нищо не умее… Единственото, което успях да направя, е да изляза на сцената и да изпея една заучена фраза, след което директно ме отпратиха да си ходя вкъщи. Целият този срам беше жалко подобие на „X фактор”.
Честичко си припомням историята, сетих се за нея и когато обявиха претендентите за „Оскар” през 2015 г. Тогава разбрах, че съм част от тази супернадпревара, но и за секунда не си позволявах да повярвам в победата. В мига, в който ми хрумваше да си се представя със златната статуетка, се спирах. А и бях сигурен, че Майкъл Кийтън ще победи…
Еди Редмейн в ролята на Стивън Хокинг от “Теория на всичко”, която му донесе “Оскар” през 2015 г.
– Сега как се подготвяше за ролята във „Фантастични животни и къде да ги намерим”?
– Имах три-четири месеца да се подготвя за този филм. Около месец преди началото на снимките се запознах с писателката Джоан Роулинг. Срещнахме се в студиото „Leavesden”. За мен това беше незабравим момент. Едновременно изпитах целия спектър от емоции – възхита, притеснение, страх… И тъй като само след час Джоан трябваше да си тръгне, режисьорът Дейвид Йейтс ни представи един на друг, мислейки си, че аз ще се огранича с дежурното: „Здравейте, как сте?” Не и този път! Не можех просто ей така да я поздравя и да я пусна да си ходи. Хванах я здраво за ръка и започнах да я разпитвам за моя герой Нют. Тогава разбрах, че създателката на всички тези персонажи се отнася към тях с голяма, бих казал дори страстна любов.
– Какво ти разказа Роулинг?
– Разказваше ми най-вече за миналото на Нют, къде е роден… За нея това са много лични неща. Именно затова Джоан изпитва такава любов и нежност към моя герой. С удоволствие споделях с нея знанията, които натрупах покрай подготовката си да ролята. Все пак много дълго общувах със зоолози, наблюдавах животните, видях как се ражда тигърче и как служител в зоопарка трябваше да нощува с него… Станах свидетел на невероятни истории за приятелство между хора и горили. Запознах се с Деймиън Аспинал (британски милионер, бел.ред.), който отглежда горила и след време я пуска на свобода в джунглата. Когато се връща, за да провери как се е адаптирало животното, горилата веднага отива при него и повече не се отделя от своя приятел. Много ме впечатли тази връзка между човек и звяр. Разказах всичко това на Джоан на втората ни среща.. Сега обаче ми се струва, че тя се усмихваше и кимаше с глава по-скоро от вежливост.
– Кога усети, че наистина си част от поредицата за Хари Потър?
– О, дадох си сметка за това, още когато ме избраха за ролята и ме поканиха в Ню Йорк, за да присъствам на кастинга с претендентите за останалите персонажи. Раздадоха ни магически сандъчета, в които имаше вълшебни пръчки и прочее предмети. Всичко изглеждаше толкова убедително, че даже малко си поиграхме. Камерата спря да ни снима, а ние продължавахме да измисляме заклинания и със загадъчен вид да повдигаме мантиите си към носа, сякаш детето се бе събудило във всеки от нас.
За втори път усетих тази принадлежност, когато попаднах на снимачната площадка, декорирана като Магически конгрес на САЩ. Най-якото в работата по този филм е мащабът – да отиваш на снимачната площадка и да виждаш, че пред камерата вече са подредени актьорите от масовката; че всички са облечени в костюми от 20-те години на ХХ век; развяват се магьоснически наметала… Именно организацията на снимания процес ми помогна по-бързо да се потопя в света на магиите и вълшебствата.
В ролята на Нют от “Фантастични животни и къде да ги намерим”
– Каква е твоята лична история с Хари Потър?
– Винаги съм бил фен на поредицата. Четях книгите за Хари Потър, гледах филмите с Даниъл Радклиф – това е най-добият начин да се докоснеш до илюзията и да избягаш от проблемите на всекидневието. В книгите на Джоан Роулинг се смесват всякакви жанрове. Ту се натъкваш на приключения, ту ставаш част от трилър, ту се улавяш, че май те е страх като в някой филм на ужасите… Във „Фантастични животни…” пък има доста силен комедиен акцент. За него отговаряше Дан Фоглър, най-веселият и смешен човек в света.
Четях сценария и си мислех: „Господи, колко много събития, а всичко се случва само за две денонощия!” Джоан Роулинг има невероятна дарба, щом може да събере толкова много действия в толкова кратък отрязък от време… Знаете ли, имам един приятел, който бил само на четири години, когато излязла първата книга. Той изпратил писмо до директора на началното училище, в което постъпил – съобщил му, че неговото обучение там вече е приключило и че се премества в Хогуортс. Е, няма книга с такава сила!
– А как се работи с Дейвид Йейтс?
– С Дейвид се запознахме шест-седем месеца преди началото на снимките. Той е най-добрият и най-милият човек на света, при това знае как да работи с всички снимачни групи, с артистите, с художниците, без да губи и капка от своя професионализъм. Там не можеше просто да се каже: „Ето ви сценария – действайте. В края на месеца чакаме резултат.” В подготвителния процес художниците изучаваха начина на създаване на вълшебни животни, а за това постоянно им беше нужен Дейвид. Той трябваше да преглежда хиляди варианти, да ги коментира, да дава препоръки. Помня как Ралф Файнс дойде при мен преди началото на проекта и ми каза: „Дейвид вижда всичко!” И това е чистата истина.
Еди Редмейн на снимачната площадка за “Фантастични животни и къде да ги намерим”
– Америка или Великобритания?
– Светът на моя герой е пропит от духа на Америка. Но във филма останаха достатъчно британски елементи, за да се усеща ясно връзката с предишните филми. Моят герой, Нют Саламандер, е англичанин, пристигнал в Ню Йорк през 20-те години на ХХ век. Може да се каже, че е живял на полето и изведнъж се озовава сред гигантските небостъргачи на мегаполиса. Спомням си деня, в който за пръв път аз попаднах в Ню Йорк – тогава бях на 8 или 9 години. Влязох в хотелската стая, отворих прозореца и видях кулите на „Св. Патрик” точно пред лицето ми. Бях потресен от мащаба на тази сграда. Героят ми Нют от „Фантастични животни…” попада в много ситуации, които са се случвали и на мен, затова отлично разбирам какво е да се озовеш от някогашен Лондон в Ню Йорк.
– Еди, какво обичаш да правиш, когато ти остане свободно време?
– Имам две хобита, които ми помагат да надмогна суетата покрай снимките. Рисувам и свиря на пиано. Точно сега те играят особено важна роля в живота ми, тъй като често ми се налага да оставам сам и да си почивам. Вкъщи, в Южен Лондон, имам красиво старо пиано. Когато свиря на него, толкова се съсредоточавам в нотите, че не мисля за нищо друго. Същото е и когато рисувам – цялото ми внимание е насочено към картона и това, което искам да пресъздам върху него. Това ме успокоява… А знаете ли какво още обичам?! Да пътувам с метрото. Странно, но това ми помага да идвам на себе си и да се чувствам част от хората и всекидневните проблеми.
Редмейн (вдясно) в сцена от театралния спектакъл “Червено” през 2010 г.
– Какво ти предстои в бъдеще?
– Мисля, че задълго се свързах с Нют! По-скоро продължавам да избирам най-сложните за мен роли, които да подложат на изпитание актьорските ми умения. Трудно е да го обясня, но работя заради някои особени моменти, които непонятно как се появяват и след това бързо изчезват. Случва се да стоя на сцената и да мисля: „Ето го мигът! Ето за какво работя.” През 2010-а играх за последен път в спектакъла „Red” („Червено”) в Ню Йорк. На финала имаше сцена, в която художникът Марк Ротко, изпълняван от Алфред Молина, уволнява асистента си Кен, моя герой. Играх в този спектакъл в продължение на година и едва на последното представление внезапно реших да променя интонацията, с която Кен изрича своята реплика. Емоционалното послание от тази сцена се промени. Чувствах, че съм постъпил правилно, че съм направил всичко по-искрено… Ето, заради подобни секунди продължавам да работя.
AFISH.BG
