Един от най-добрите актьори на американското кино. Запомнящи се роли, които заслужено му донасят множество награди и номинации. Първо се изявява на театралната сцена, но участието му в „Истински неща“ предопределя по-нататъшния му творчески път – да играе във филми и да ги режисира.
Актьорът-режисьор се явява на белия свят на днешния ден, 28 ноември, през 1950 година в Тенафлай, Ню Джърси, с името Едуард Алън Харис. Отгледан е от баща си Робърт, бивш певец и продавач на книги. Майка му Маргарет е туристически агент. Израснал в средно презвитерианско семейство, Харис е капитан в отбора на гимназията по футбол през последната си година. След завършване на училище през 1969-а, той играе футбол за Колумбийския университет. Прекъсва заниманията в отбора през 71-ва, за да отиде в Държавния Университет в Оклахома. Именно там прави професионалния си дебют като Крал Артур в продукция на „Камелот“. Ед напуска университета, за да запише театър в Института по Изкуствата на Калифорния, където се дипломира през 75-та. Оттук нататък Харис бързо печели репутация за таланта и енергията си – играе в продукция на „Трамвай желание“ и „Гроздовете на гнева“.
С Маделин Стоу “Китайска луна”, 1994
Екранния си дебют в телевизионните мини серии по CBS „The Amazing Howard Hughes”, а през 77-ма и се появява в първия си игрален филм с малка роля като патолог. Лентата е „Кома“ (1978) – конспиративен трилър, разказващ за странни случки в Бостънската болница. Следват поддържащите роли в „The Seekers” (1979), и „The Aliens Are Coming” (1980).
Първата главна роля идва във филма на Джордж А. Ромеро – „Knightriders” (1980), където Харис играе лидер на банда мотоциклетисти. Три години по-късно се въплъщава в образа на астронавта Джон Глен в епичната драма на Филип Кауфман – „Истински Неща“, разказващ за зората американската космическа програма. За ролята си Харис не получава високи похвали, но се превръща в търсен актьор. След чаровна поддържаща роля като военен и съпруг на Голди Хоун в „Swing Shift” (1984) той прави силно впечатление с „Place in The Heart” на Робърт Бентън. Следват още няколко силни роли в „Sweet Dreams” с Джесика Ланг, завръщането му на сцената с „Precious Sons” (печели номинация “Тони”), телевизионният „The Last Innocent Man” и историческият „Walker” (1987). През 89-та, Харис влиза в главната роля на Бъд Бригман в подводния научно-фантастичния спектакъл на Джеймс Камерън – „Бездната“, след което кариерата му тръгва стремглаво нагоре.
В “Часовете”, 2002 г.
През 90-та си партнира с Шон Пен, Робин Райт Пен и Гари Олдман във високо признатия гангстерски „State of Grace”. През 92-ра излиза легендарната ситуационна драма-комедия „Glengarry Glen Ross”, известна като един от филмите с най-богат актьорски състав и втората номинация за “Оскар” на Ал Пачино (след като получава наградата през същата година за „Усещане за жена“).
Идва ред на друга класика, в която Харис играе недоволен агент на ФБР, борещ се с корупцията – шпионския трилър „Фирмата“ (1993) на Сидни Полак по Джон Гришам, с участието на Том Круз. През 95-та Ед минава от другата страна на закона, влизайки в ролята на зловещ сериен убиец в „Справедлива кауза“, където си партнира с Шон Конъри. Първата от четирите номинации за “Оскар” Ед Харис си докарва с ролята на Джийн Кранц в „Аполо 13“ (1995) на Рон Хауърд. Следват „Никсън“ (1995) на Оливър Стоун и моменталната класика „Скалата“ (1996) на Майкъл Бей, считан за един от най-великите екшъни правени някога. Там Ед Харис влиза в ролята на военния герой Генерал Франсис Хъмъл.
.jpg)
С Клинт Истууд в “Абсолютна власт”, 1997
През 1997 година играе в „Абсолютна власт“ на Клинт Истууд. Втората номинация за Оскар идва след ролята му на Кристоф – създател-режисьор на 24-часово риалити шоу. Следват „Втората майка“ (1998) със Сюзан Сарандън, „Треторо Чудо“ (1999) и „Walking The Dead” (2000), за да се стигне до реализирането на дългата мечта на Ед – да режисира и участва в „Полък“ (2000), независима драма, разказваща за абстрактния художник Джаксън Полък. Филмът прави премиерата си на Фестивала във Венеция и е избран за най-важна творба на фестивала в Ню Йорк, след което печели “Оскар” за Марша Гей Хардън (за поддържаща женска роля) и номнация за най-добър актьор на Ед Харис.
През 2001 година Ед прави две запомнящи се роли във филмите „Враг пред портата“ на Жан-Жак Ано и „Красив Ум“, отново на Рон Хауърд, след което печели четвъртата си номинация от Академията за изобразяването на болен от СПИН писател в „Часовете“ (2002) на Стивън Долдри, партнирайки си с Мерил Стрийп. Поредната му проникновена роля на човек, борещ се за живота си с неизлечимата болест.
Следват „Скрити Белези“ (2003) на Робърт Бентън с Антъни Хопкинс и Никол Кидман, „Радио“ (2003) с Куба Гудинг Мл., високо оценения „Тъмно Минало“ (2005) на Дейвид Кроненбърг и телевизионният филм събрал куп известни актьори – „Империя“, за който Харис получава номинация за Златен Глобус. През 2006-а Ед се превъплъщава в Лудвиг Ван Бетовен, партнирайки си с Даян Крюгер в „Партитурите на Бетовен“ на Агнешка Холанд.
“Аплауза”, 2008 г.
През 2007 година Харис прави много силна роля в сензационната криминална драма на Бен Афлек „Жертва на Спасение“ и вероятно най-слабата в кариерата си с безумния „Съкровището: Книгата на Тайните“ на Джон Търтълтауб, след което се завръща към режисирането с „Апалуза“ (2008), класически поставен уестърн, с участието на Виго Мортенсен. 2010 година Харис си партнира с Колин Фарел, Марк Стронг и Джим Стърджис в драмата на Питър Уиър, „The Way Back”.
През 2001 годинаЕд Харис е избран за един от най-красивите хора в класация на списание „People”. Една от любимите му книги е „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек. За най-неудобния момент в живота си счита периода, когато е рекламирал смокинги за панаира в Оклахома през 1971 г.
Заслужена звезда в “Алеята на славата”
За работата си Ед Харис споделя:
„Актьорството не е надпревара за мен. Едно от първите неща, които научих за това е, че единственият човек, с когото се надпреварваш, си ти самият.“
„Веднага след като се качих на сцената, не исках да се занимавам с нищо друго. Винаги съм харесвал вниманието, което получаваш, докато си спортист, но актьорството изпълва тази нужда дори още по-добре.“
Заглавна снимка – celebrityImages.org
AFISH.BG
