ПРАЗНИК НА ЛЮБОВТА
По стъпала от звънки песни
Пак чучулигата лети;
Сред цвят и мириси чудесни
В гората весел хор ехти.
Навред олтари се разкриват
Пред тайнството на пролетта
И хиляди сърца забиват
За празника на любовта.
И сякаш свещи в катедрала
Припламват рози на възбог;
Навлезли в жертвената зала,
Душите тръпнат от възторг.
ОТГЛАС
Сам друмник свойта светла песен лее,
Но млъква и потъва сред борака;
А исках дълго да го слушам в мрака
И се теша: не може все да пее.
Замлъкна той, но от скалите вее
Ехтене като тъмен хор и всяка
Мелодия възкръсва в гъсталака.
И стихва – само изворът се смее.
Замлъкна друмникът и – край. Това е!
Е, сбогом! Но защо изпитвам мъка,
Че песента бе кратка пред разлъка?
Ах, повече от гроба ще ме смае,
Ако след време хора я запеят
Тук-там – дордето всички занемеят.
НА ЕДНО КРАСИВО МОМИЧЕ
Като розата в косата
Скоро ще повехнеш ти:
О, красавице, душата
Гледай да не прецъфти!
Знай, прогони ли те есен
От божествения рай
На цъфтежа ти чудесен,
Ще настъпи твоят край;
В лиха горест ще униваш,
Ще изгубиш дързостта
С рози алени да скриваш
На лицето бледостта.
О, душата ти тогава,
Ако я опазиш в мраз,
Като цвете ще огрява
Мрака в сетния ти час.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
