Едгар Лорънс Доктороу е роден на 6 януари 1931 г. в Бронкс, Ню Йорк. Нарекли го на големия американски поет и писател Едгар Алън По, който също е живял на това място. Родът на Доктороу произхожда от руски евреи. Майка му е била много добра пианистка, а бащата – собственик на магазин за музикални инструменти.
Детството на писателя преминава под знака на Голямата депресия. Средното си образование завършва в Бронкс и продължава в Колумбийския университет. След това работи като редактор и пише. От 1969 г. преподава в различни колежи и университети — Калифорнийския университет, Ървайн, колежа „Сара Лоурънс“, Йелския, Принстънския и Нюйоркския университет.
Създава първите си романи — „Добре дошли в тежките времена“ (1960 г.), екранизиран през 1967 г., и „Голям като живота“ (1966 г.), докато работи като литературен консултант в студиото „Кълъмбиа пикчърс“ и след това като редактор в издателство. В книгата си „Били Батгейт“ (1989 г.) разказва за бедно момче от Бронкс, което става ученик на знаменит гангстер от трийсетте години. Романът е екранизиран и във филма играят Дъстин Хофман и Никол Кидман. Публикува и много други произведения, измежду които и книга с очерци „Джек Лондон, Хемингуей и конституцията“ (1993 г.). Той майсторски пресъздава с помощта на художествените образи важни събития и значими фигури от американската история. Критикува сериозно американското правителство. През 1984-а е избран за член на Американската академия за изкуства и литература.
Романът „Рагтайм“ е написан през 1975 г. Смята се, че произведението е най-популярната и сполучлива творба на Доктороу. Тя му донася световна слава.
Действието в книгата отговаря на заглавието й. Чрез понятието „рагтайм“ в музиката се означава много разнообразен и синкопиран ритъм. Така протича и действието в романа. В него са описани годините преди Първата световна война. Основни герои в произведението са редица исторически фигури — фокусникът Хари Худини, Уилям Тафт, Джей Пи Морган, Хенри Форд, Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Теодор Драйзър, престолонаследникът на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд и други.
Наред с тях са изобразени и множество бедни имигранти, музиканти и т.н. Персонажите не са добри или лоши — те са просто бедни или богати, черни или бели, мъже или жени. Историческите и измислените фигури се преплитат така креативно, че тъй наречената „историческа истина“ е под въпрос.
През 1976 г. романът е отличен с Националната награда на критиката, както и с Наградата на Американската академия за изкуства и литература. За високите качества на книгата красноречиво свидетелства и фактът, че през 1981 г. световноизвестният режисьор Милош Форман я екранизира, а на 18 януари 1998 г. творбата оживява и като мюзикъл на Бродуей. На сцената историята е изпята, а диалозите почти отсъстват. Шоуто е номинирано за 12 награди „Тони“ през 1998-ма. Според познавачите този мюзикъл е сред американските шедьоври в жанра.
Е. Л. Доктороу почина на 21 юли 2015 г. от рак на белия дроб.
Представяме ви избрани цитати на писателя:
„Животът не винаги е добър, а само тогава, когато държиш нещо в ръцете си.“
„Чувството на идеите обладава само нейния създател.“
„Има, навярно, определена връзка между тялото и разума – ако едното е грубо, то и другото не може да бъде изтънчено.“
„Колко малка е границата от усещанията за стабилност в този свят до осъзнаване на непоправимостта на вече извършените грешка, дори и даже непризната.“
„Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда.“
„За разлика от романа, един разказ обикновено ви се явява като цялостна ситуация, от която героите и обстановката са неизменна част. Разказите са по-настъпателни, те се самосъобщават, гласът и обстоятелствата в тях са предварително решени и непроменими. Тук не става въпрос за това да намериш пътя си към тях; те пристигат неканени, малко или много готови, напористи в своята настойчивост да оставиш всичко друго настрана и да ги напишеш, преди да се избледнели, както избледняват сънищата. Всяка литературна форма носи различни видове удовлетворение – в случая с разказите това е въздействието на изреченията, когато са толкова малко, както и бързата възвращаемост на естетическата инвестиция.“
Откъс от романа „Рагтайм“:
„В Хайланд парк, щата Мичиган, първият автомобил модел Т, монтиран на конвейер, се плъзна по рампата и се спря в тревата под ясното небе. Беше черен и неугледен и стърчеше високо над земята. Неговият създател го наблюдаваше от разстояние. Шапката му бе килната назад. Дъвчеше сламка. В лявата си ръка държеше джобен часовник. Работодател на много хора, голяма част от тях чужденци, той отдавна се беше убедил, че повечето човешки същества на тая земя са твърде тъпи, за да си уредят сносно живота. На него му хрумна идеята да раздроби работните операции по монтажа на автомобила на най-елементарните им съставки, така че всеки глупак да е в състояние да ги върши. Вместо да кара един човек да изучи изцяло стотиците детайли и операции при изработването на автомобила, вместо да го разкарва напред-назад да събира всички части по общия опис, защо да не го остави да си стои на едно място и да извършва една и съща работа, а частите да пристигат при него на движеща се лента. Така умствените възможности на работника нямаше да са от значение. „Онзи, който поставя болта, не поставя гайката — казваше изобретателят на съдружниците си. — А този, който поставя гайката, не я затяга.“ Знаеше как да си служи с думите. Вдъхновението му бе дошло, след като посети един концерн за разфасоване на говеждо месо, където кравите минаваха из целия завод, закачени на ченгели върху подвижни въжета. Местеше с език сламката от единия край на устата си в другия. Отново погледна часовника си. Геният му се проявяваше и в това, че умееше пред подчинените и конкурентите си да се прави на много по-бавномислещ от тях. Докосваше леко тревата с върха на обувката си. Точно шест минути след като първият автомобил слезе от рампата, друг, абсолютно същият, се появи на върха й, задържа се за миг, насочен към студеното утринно слънце, после се плъзна надолу и чукна задницата на първия. Някога Хенри Форд бе обикновен автомобилен техник. Сега се радваше на възторг и преклонение, каквито не са били засвидетелствани на никой американец преди него, дори и на Томас Джеферсън. Беше изобретил как една машина да се самовъзпроизвежда безкрайно. Неговите подчинени, помощници и управители се струпаха наоколо да му стиснат ръката. В очите им заблестяха сълзи. Той отдели точно шейсет секунди по джобния си часовник за чувствоизлияния. После отпрати всички обратно по работните им места. Знаеше, че могат да се направят подобрения, и беше прав. Контролирайки скоростта на конвейерните ленти, можеше да контролира производителността на труда. Не желаеше работникът да се навежда или да прави повече от крачка встрани от работното си място. Работникът трябва да оползотворява всяка необходима секунда в работа, но нито една повече от необходимото. От тези принципи Форд изгради теорията за индустриалното производство — не само частите на готовия продукт да бъдат заменяеми, но работниците, които ги произвеждат, да представляват заменяеми се части. Скоро започна да произвежда по три хиляди автомобила на месец и да ги продава на масите. Щеше да живее дълъг и активен живот. Обичаше птиците и животните и сред приятелите му беше и Джон Бъроуз, стар природоизпитател, който изучаваше живота на кротките горски обитатели — катеричките, миещите се мечки, стърчиопашките, орехчетата и синигерчетата…“
AFISH.BG
