Днес, 16 юни, се навършват 703 години от рождението на италианския поет и писател Джовани Бокачо. Бокачо, заедно с Данте Алигиери и Франческо Петрарка е смятан за една от най-важните фигури за италианския Ренесанс. Автор е на няколко ключови творби, най-известна от които „Декамерон”. Сборникът „Декамерон”, който включва 100 новели, е създаден през ХІV век (между 1348 и 1353 г.) и е считан за литературен шедьовър. Бокачо използва като похват „разказ в разказа“, като цели да изобличи лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция той осмива аскетизма. Отхвърлян от църквата, забраняван, четен като апокриф, дори дистанциран от самия Бокачо, „Декамерон“ е велика книга и предизвикателство за всяко поколение.
В края на живота си Джовани Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември 1375-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: “Studium fuit alma poesis”. Интересно е да се отбележи, че на български се превежда като “Усърдието поражда поезията”, което е твърде фриволно тълкуване на целия израз “Patria Certaldum, studium fuit alma poesis”. Беквално преведен, той звучи “От рода Церталд, по призвание/занаят поет”. Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и “тълкуването” му, “преводът” “Усърдието поражда поезията” се е наложил на български.
Представяме ви избрани цитати на Джовани Бокачо:
„Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство.”
„И ако някога потопът отново ни залее, то сигурно от ще е от мъката на хората.”
„В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят.”
„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.”
„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.”
„Докато земеделските производители отделят по един петел за 10 кокошки, то 10 мъже едва ли ще бъдат достатъчни, за да служат на една жена.”
„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.”
„Раят ще бъде наистина рай, ако на любовниците е позволено толкова удоволствие, колкото са изпитали на земята.”
„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш.”
„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.”
„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.”
„Прави каквото казваме, а не каквото правим.”
„Хората са склонни повече да вярват на лошото, отколкото на доброто.”
„В този свят само страданието е спасено от завистта.”
„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.”
На снимката: Приказки от Декамерон, 1906 г. от Джон Уилям Уотърхаус
AFISH.BG
