Джовани Лоренцо Бернини е италиански скулптор, художник, архитект и създател на много от най-прекрасните произведения на изкуството в Рим от бароковия период. Роден e в Неапол през 1598 година и е син на прочутия скулптор Пиетро Бернини. Още когато е 16-годишен една негова скулптура бива купена от семейство Боргезе, а когато е на 20, получава поръчка да направи портрет на Папа Павел V Боргезе.
Заедно с баща си работят в Павловата капела в черквата “Санта Мария Маджоре”. Кардинал Сципионе Боргезе станал ментор на младия Бернини и го въвел в света на папското покровителство. На 26-годишна възраст младият скулптор е назначен за архитект на катедралата „Св. Петър” и започва да работи върху бронзовия балдахин над централния олтар на базиликата. Този монументален шедьовър е построен между 1624 и 1633 г., висок е двадесет и шест метра и е излят от деветстотин двадесет и седем тона метал, взет от покрива на Пантеона в другия край на града. Бернини проектирал и четирите стълба, които носят купола на базиликата, катедрата с папския престол и по-късно гробницата на Урбан VIII и на следващия си покровител, Александър VII. Пред една от колоните е поставена изваяната от Бернини фигура на Св. Лонгин Стотник, погледнал нагоре с израз на просветлено изумление, което е едно от забележителните произведения на бароковото изкуство.
Колонадата на площад “Св. Петър”
Влиянието му надхвърля площад “Св. Петър”, където проектирал колонадата с нейните двеста осемдесет и четири колони и статуи на сто и четиридесет светци. Творбите на Бернини се открояват с техническото майсторство и разбиране на античното изкуство. Той реставрира антични скулптури за рода Боргезе и по-късно твърди, че като младеж скицирал античните шедьоври “сякаш са откровение”. Когато папа Павел V починал, Бернини проектирал катафалката му – една от първите прояви на неговото съчетание от скулптурен и архитектурен талант.
Палацо Барберини
По време на краткия понтификат на Григорий ХV Бернини бил обявен за cavaliere (рицар) и член на Academia di San Luca – почести, оказани му за неговите заслуги. Той е изобразяван на портретите си с почетен кръст (знак за длъжност) и рицарски меч. Заприиждали поръчки и Бернини разширил дейността си, като включил в нея рисуване, архитектура, сценични проекти и драматургия. Той преустроил черквата “Санта Бибиана” в Рим и архитектурните му задължения обхванали Палацо Барберини. Въпреки прочутите му произведения, Бернини претърпял и провал – тежестта на издигнатите от него камбанарии напукали сградата, което наложило нейното събаряне. Това временно навредило на репутацията му. Прекъсването на папските поръчки му позволило да създаде капелата Коронаро в черквата “Санта Мария дела Витория”, където се намира скулптурата “Видението на св. Тереза”, която безспорно е една от най-дълбоко внушаващите и вълнуващи творби в европейското изкуство. В тази статуя Бернини пресъздава сюблимните мигове, които светицата изживява и описва в своята автобиография, когато ангел с пламтяща стрела пронизва многократно сърцето. Миговете на религиозния екстаз на св. Тереза са толкова живо пресъздадени, че сякаш това което демонстрира статуята се случва в действителност пред очите на съзерцаващите. Площад ”Навона” представлява водната стихия в последното търсено от героя място, хората казвали, че на това място дъхът на наблюдателя секвал, а композицията включва египетски обелиск, издигнат върху куха скала, около която са застанали четири исполински фигури, символизиращи четирите големи реки в света: Дунав, Нил, Ганг и Ла Плата. Тази творба до такава степен впечатлила папа Инокентий Х, че той се погрижил студиото на Бернини да не остава без поръчки.
Капела Чиги
Бернини продължавал да играе своята роля на основател на ерата на барока и главен архитект на “Св. Петър”. В деня, в който на папския престол се възкачил Александър VII, Бернини бил повикан при новия свети отец, за да обсъдят завършването на базиликата. Александър VII се обърнал към него и за семейния си параклис. В капела Чиги в черквата “Санта Мария дел Пополо” вече имало творби на Рафаело. Към тях се прибавили скулптурите на Бернини. В капелата също се намира костницата, която в “Шестото клеймо” е наречена “дяволската дупка”. Според романа това е мястото на първата стихия, земята, и на убийството на първия кардинал.
“Аполон и Дафна”
През 1665 г. Бернини отишъл в Париж след многократните покани на Луи ХIV, на когото изваял бюст, наложил образец за героични владетелски портрети. Като прочут художник, италианецът получил разкошен прием. След шестмесечно откъсване от проектите се завърнал в Рим. Сред по-късните му творби са ангелите, наречени “брулените от вятъра маниаци на Бернини” на Понте Сант’ Анджело, скулптурната група „Аполон и Дафна” и капелата Алтиери в “Сан Франческо а Рипа” в Рим, Освен всичко останало Бернини е най-големият художник-сценограф на своето време. Занимавал се с изработката на декорите, статуите, машините на множество театрални постановки. Финансови трудности принудили папа Климент Х да прибегне към икономии и в началото на 70-те години на ХVII в. властите на Рим публикували решение срещу “рицар Бернини, подбудител на папите към излишни разходи в такива бедствени времена”. Те го посъветвали да “изкарва прехраната си със статуи” и оттогава той престанал да получава архитектурни поръчки.
Fontana del Moro
До смъртта си на осемдесет и една годишна възраст през 1680 г. Бернини служил на осем папи и проектирал едни от най-разкошните гробници и паметници в Рим, най-голямата колекция от негови скулптори се намира в Галерия Боргезе в Рим. Погребението му било скромно: той бил погребан в обща семейна гробница в черквата “Санта Мария Маджоре”, където се намират някои от ранните му творби.
AFISH.BG
