1. Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет.
2. Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени.
3. Глупаците мразят знанието.
4. Нищо не се проваля така както успехът.
5. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън.
6. Опасността да бъдеш цар е в това, че след известно време започваш да си вярваш, че наистина си такъв.
7. Сега вече знам какъв искам да стана, когато порасна – искам да стана малко момче.
8. Годините са прекалено къси, а дните – прекалено дълги.
9. Мъдрият не умира по-добре или по-мъдро от глупака. С какво тогава е по-мъдър?
10. Врагът е всеки, който се опитва да те убие, независимо на коя страна се бие.
11. 3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.
12. „- Бъди благодарен, че си здрав. – Ядосвай се, че няма винаги да бъдеш здрав. – Радвай се дори, че си жив. – Трови се при мисълта, че един ден ще умреш.“
13. „Какво е родината? Къс земя, заграден от всички страни с граници, обикновено неестествени. Англичани умират за Англия, американци умират за Америка, германци умират за Германия, руснаци умират за Русия. Сега петдесет-шестдесет страни участвуват във войната. Сигурно всички тия страни не заслужават да се умре за тях.“
14. „- Ако си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него… Ако си заслужава да умреш за едно нещо…, сигурно си заслужава да живееш за него.“
15. Когато чета, че не съм написал нищо по-добро от „Параграф 22″, се изкушавам да отговоря: „А кой е?“
Джоузеф Хелър, (1923 – 1999)
AFISH.BG
