Джорджо Вазари влиза в историята на световното изкуство не само като изтъкнат архитект и художник, но и заради книгата си „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти”, по която във всички страни вече не един век изучават историята от епохата на Възраждането.
Художник, архитект, сценограф, литератор и историк на изкуството, Джорджо Вазари се ражда на 30 юли през 1511 г. в тосканския град Арецо. Съвсем млад той започнал да посещава ателието на френския художник Гулиелмо Марсило, специализирал в стъклописите, но скоро заминал за Флоренция, където се запознал с Микеланджело и Андреа дел Сарто, които оказали огромно влияние върху развитието на младия художник. Вазари считал Микеланждело за „гений“. По-късно именно той направил проекта за надгробния паметник на Микеланджело в църквата Санта Кроче във Флоренция.
Преиодът 1531 – 1536 г. Вазари прекарва в Рим, където изучава античността и произведенията на Рафаело и Микеланджело, които го очароват. В следващите години той пътува между Рим, Флоренция и Венеция, изпълнявайки различни поръчки. Във Венеция влиза в ролята на сценограф и театрал, във Флоренция организира тържества в чест на бракосъчетанието на представител на управляващите от фамилията Медичи, които по това време се опитват да се сродят с членове от австрийската кралска династия на Хабсбургите.
От 1540 г. Вазари събира материал за „Жизнеописанията“. Той работи над труда си десет години – първото издание се появява през 1550 г. Но Вазари не се задоволява с това и в следващите години много пътува из Италия, за да допълни документалните свидетелства за втората редакция на книгата, излязла през 1568 г. „Жизнеописания“ на Вазари са необикновено интересни и ценни не само като документален източник, но и с обективността и честността на оценките. С поредицата от биографии, от Чимабуе до Микеланджело, авторът показва как тосканските художници са способствали за възраждането на класическото изкуство в Италия.
Галерия “Уфици”, Флоренция
Голяма роля в живота на художника изиграл великият херцог Козимо I де Медичи. През 1555 г. той възложил на Вазари работата по реконструкцията и украсата на Палацо Векио във Флоренция, който станал резиденция на херцога. По-късно на Вазари е възложено да създаде проект и да ръководи дейността по строителството на “Уфици”. Първоначално сградата била замислена като административно помещение, в което трябвало да се разположат 13 министерства на Великото Тосканско херцогство. Строителството било завършено след смъртта на Вазари и едва от края на XVIII век започнали да използват “Уфици” като художествена галерия, сега известна в цял свят.
На Вазари принадлежи проектът на още един уникален строеж във Флоренция – така нареченият „коридор на Вазари“ – проходът, който води от Уфици към Палацо Векио, а после над моста Понте Векио, към двореца Пити, където живеело семейство Медичи.
“Коридор на Вазари”, Флоренция
„Коридорът на Вазари“ бил построен за управниците на Тоскана, които искали да избегнат минаването по шумните улици на градския център, където можели да се натъкнат на неочаквани неприятности. А и за да не пресичат Арно по стария мост, на който се намирали магазинчетата за месо с неприятни за носовете на синьорите миризми.
Понастоящем в „коридора на Вазари“ са изложени картините на велики художници от миналото – от Рафаело и Веласкес до Рубенс, Рембранд и Тициан, влезли в колекцията на семейство Медичи, както и автопортрета на самия Джорджо Вазари.
Сред последните придобивки на галерията “Уфици”, която е собственик на „коридора“ са автопортрети на Марк Шагал и сицилианския художник Ренато Гутузо.
Джорджо Вазари оставил след себе си необикновено богато художествено творчество. Картините му са в най-добрите световни музеи. На фреските му могат да се любуват във Ватикана и в Палацо Векио във Флоренция. Негов е и вътрешният стенопис на купола на знаменитата флорентинска катедрала.
Вазари умира на днешната дата, 27 юни, през 1574 г. След себе си оставя за бъдещите поколения уникален архив, където се пази кореспонденцията му с известни литератори, а така също с Медичите и римските папи. Част от архива са и 17 неиздадени писма на Микеланджело.
На заглавната снимка: De levens, 1550 г., Джорджо Вазари
Димитър Янков, AFISH.BG
