Испанец, живял от двете страни на Атлантика, философ, психолог и писател, представител на критическия реализъм и класик на американската философия… всичко това е част от портрета на един от най-видните мислители от края на XIX и първата половина на XX век. Той е роден на днешния ден – 16 декември, през 1863 г. в Мадрид като Хорхе Агустин Николас Руис де Сантаяна, но остава в историята като Джордж Сантаяна. Макар по-голямата част от живота му да минава в САЩ и в различни европейски държави, макар да пише на английски и да е смятан за част от американската култура, той до последно запазва испанското си гражданство.
Като дете заминава със семейството си за Бостън, където получава класическо образование в латинско училище. Постъпва в Харвардския колеж, дипломира се през 1886-а и заминава за Европа, за да учи философия в Берлинския университет. Отново се връща в САЩ и защитава докторска дисертация под ръководството на именития психолог и философ Уилям Джеймс. От 1889-а сам започва да преподава и през 1907-ма вече е професор във философския факултет на Харвардския университет. Между студентите му са Т.С. Елиът и Конрад Ейкън.
Философът живее до преклонните 88 години в Рим
Сантаяна решава да създаде собствена философия, насочена към хуманността. Основната задача на философията, казва той, не се състои в това да обяснява света, а в това да изработи „морални принципи” за самия свят. „Човекът е създаден не за да разбира живота, а за да го живее”, е едно от прозренията на Сантаяна, които и досега се цитират от видни хора на културата и политиката.
Основната идея на философията на Сантаяна е, че най-съвършеното отношение на човека към света е естетическото отношение и че степента на развитие на едно общество се опредля не от производството на материални блага, а от количеството енергия, изразходена за „украсяване на живота и културата на въображението”. Философът е убеден, че „в науката има всепроникващ, неизбежен и променящ се елемент на поезия”. „Науката, казва той, е разумният спътник на изкуството.”
През 1936 г. сп. “Тайм” публикува Сантаяна на своя корица
В своя труд „Животът на разума” Сантаяна разглежда изкуството, обществото и религията от гледна точка на „моралните блага”, до които човечеството може да стигне в стремежа си да бъде в хармония със средата, в която живее. Смята, че „самата природа влече след себе си своя идеал и че прогресиращата организация на ирационални импулси създава рационална мисъл.” Известен е най-вече с шесттомната си философска поредица „Животът на разума” („The life of reason”, 1905-1906), с разработките „Скептицизмът и животинската вяра” („Scepticism and animal faith”, 1923), „Последният пуритан” („The last puritan”, 1935), както и със своите есета, стохотворения и проза.
През 1912 г. именитият философ изпълнява отдавна обмислян от него план – напуска Харвард, пресича за пореден път Атлантика и става „странстващ учен”. Живее в усамотение в Англия и Франция, а през 1924 г. се заселва за постоянно във „вечния град”. Умира в Рим на 26 септември 1952 г.
По повод годишнината от рождението на Джордж Сантаяна предлагаме избрани негови философски прозрения:
„Проява на благоразумие е да благодарите на автора за книгата му, преди да сте я прочели, за да избегнете необходимостта да го излъжете след това.”
„Почти на всяко мъдро изречение съответства друго – противоположно по смисъл, при това не по-малко мъдро.”
„Както всички изкуства водят към музиката, така и всички науки се стремят към математиката.”
„Художникът трябва да ходи в музеи, но да живее в музея може само педантът.”
„Целта на литературата е да превърне събитията в идеи.”
„Смисълът на молитвата е в готовността да получиш отказ.”
„Фанатизъм – това е, когато удвояваш усилията си, след като си загубил от поглед целта.”
„Скептицизъм – това е целомъдрието на интелекта.”
„Трябва да стоим твърдо с двата крака на родната земя, но очите ни да изследват целия свят.”
„Характерът е основа на щастието, а щастието – фундамент на характера.”
„Обществото е като въздуха: то е необходимо за дишането, но не е достатъчно за живота.”
„Семейството е един от шедьоврите на природата.”
„Младеж, който не е плакал, е дивак, а старец, който не обича да се смее, е глупак.”
„Който забравя историята, е обречен да я повтаря. Който не помни своето минало е обречен да го преживее отново.”
„Обществото е като въздуха: то е необходимо за дишането, но не е достатъчно за живота.”
„Дете, получило образование само в учебното заведение, е необразовано дете.”
„Това, което ни дразни в другите, е не липсата на съвършенство, а отсъствието на сходства с нас.”
„За да се оцени семейното щастие, е необходимо търпение; нетърпеливите натури предпочитат нещастието.”
„Няма лекарства нито за смъртта, нито за раждането; остава ни само да се радваме на промеждутъка.”
AFISH.BG
