Творчеството на Гершуин заема челно място в американската музика и има ярко обособен национален характер. Неговото музикално-историческо значение се опраделя преди всичко от високо талантливия опит на автора да съчетае принципите на симфонизма с елементи на класическия северноамерикански джаз. Използуването на джаза в рамките на традиционните симфонични форми открива големи възможности за национално обособяване на американската „сериозна” музика.
Джордж Гершуин е роден на 26 септември 1898 година в Ню Йорк /Бруклин/ – второ дете в семейството на дребен търговец-евреин, емигрант от Русия. В семейството няма музиканти, самият Джордж също отначало не проявява интерес към музиката. Когато е на осем, майка му купува старо пиано за по-големия му брат, на което започва да свири и той. Като ученик в търговската гимназия Гершуин се сближава със съученика си Макс Розенцвайг, който свири много добре на цигулка. Слуша в негово изпълнение „Хумореска” от Дворжак, пиеси от Шуман, Шуберт и Чайковски. Макс, който по-късно става прочут цигулар, му разказва за тези велики композитори и така събужда интереса на Джордж към музиката им.
Първият сериозен музикален педагог на Гершуин е Чарлз Хамбитцер. После по негова препоръка той започва да взема уроци по теория на музиката от Едуард Килени. Самият Хамбитцер го запознава обстойно с творчеството на класиците, но Гершуин чувства силно увлечение към по-леката, популярна музика. И започва сам да съчинява песни. През 1913 година постъпва на работа в музикалния магазин на издателската фирма „Ремикс”, където свири на пиано пред купувачите по девет часа на ден новите шлагери, издадени от фирмата.
През 1916-а Гершуин напуска музикалния магазин и се посвещава изцяло на композиторска дейност. Песните му написани до 1920-а имат голям успех поради своята мелодичност и простота. Той упорито се учи от класиците, дълбоко го интересува народната музика на Америка, особено негърските народни мелодии – спиричуъли.
На 25-годишна възраст Гершуин става най-популярният композитор в САЩ. Песните му се пеят в цялата страна, а оперетите му се поставят навсякъде.
Прочутият американски джазов диригент пол Уайтман предлага на Гершуин да напише голямо симфонично произведение. Композиторът се залавя за работа и в резултат се появява „Рапсодия в синьо” за пиано и симфоничен джаз, едно от най-бляскавите произведения на композитора. Използуването на негърски блус и фолклорни интонации придават на рапсодията ярък национален характер.
През 1928 година Гершуин заминава за Европа като пианист-изпълнител на своите произведения. Публиката го приема възторжено, Равел и Прокофиев високо оценяват изпълненията му. Попадайки във Виена и Париж, Гершуин завършва симфоничната си сюита „Един американец в Париж”. Музиката на сюитата разкрива изобретателната музикална фантазия на автора – особено по отношение на оркестрацията.
Едно от най-значителните произведения на Гершуин е операта „Порджи и Бес” по едноименния роман на Дюбозе Хеуърд. Националният интонационен дух е постигнат чрез умело вплитане в мелодията на вярно уловени типично интонационни черти на негърските песни. Драматургията е жива, стремителна, а често използваните речитативи допринасят за динамизиране на развитието.
През 1936-1937 г. написва музика към няколко филма.
На 11 юли 1937 година Джордж Гершуин умира. По същото време в Карнеги Хол се изпълнява неговия концерт във фа мажор. След едноминутно мълчание концертът продължава. С популярното си творчество Гершуин открива пред американските композитори истински извор за вдъхновение в народното музикално творчество и показва пред света в нови форми богатството и стойността на негърския музикален фолклор.
Снимка: fanart.tv
AFISH.BG
