Джони Деп (с истинско име Джон Кристофър Деп III) се ражда на 9 юни 1963 година в семейството на сервитьорка и инженер от комуналните служби, като най-малкото от четири деца. Родителите му се развеждат, когато е на 15. За първи път се снима в киното когато е 20-годишен. Филмът е „Кошмар на Елм стрийт”, след който следват роли в още няколко младежки филми от „леката категория”. През периода 1987-1990 участва в популярния ТВ сериал “21 Джъмп Стрийт”, който слага и началото на бляскавата му кариера в Холивуд.
Ето какво споделя световноизвестната звезда Джони Деп за себе си:
“Хората казват, че правя странни избори, но те не са странни за мен. Моята болест е, че аз съм очарован от човешкото поведение, от това какво се крие под повърхността, от световете вътре в хората.”
“Като тинейджър бях толкова неуверен. Бях типът човек, който никога не се вписва, защото никога не се осмелява да избере. Бях убеден, че нямам абсолютно никакъв талант. За нищо. И тази мисъл ми отне всички амбиции.”
“Никога не съм се осмелявал да мечтая, че ще стигна толкова далеч и ще се задържа толкова дълго. Мисля, че зародишът на ниското ми самочувствие е кошмарното ми детство. Училището беше абсолютно мъчение. Често се местехме. Сменил съм 35 къщи до 15-ата си година. Чувствах се като аутсайдер. Винаги бях странникът – новото момче, детето, което никой не познава и с което никога няма време да се сприятели.”
“Има четири въпроса от значение в живота… Какво е свято? От какво е направен духът? За какво си заслужава да живееш? И за какво си заслужава да загинеш? Отговорът на всички въпроси е един и същ – само любовта.”
“Казано честно, да си грозен е по-приятно от това да си красив, защото се запазва за по-дълго и липсва напрежението от това, че трябва да запазиш красотата си.”
“Като чета някой сценарий, си представям как ще го изпълня. Той е скелетът на тялото, останалото – месото и кожата – е от мен. Разговарям с режисьора, после правя каквото ми харесва. Ако на него това не му допада, играя, докато той не каже: “Сто-о-п”.”
“Всичко, което съм правил до 27 май 1999 г. беше вид илюзия, съществуваща без да живее. Дъщеря ми, раждането на дъщеря ми ми даде живот.”
AFISH.BG
