Джонатан Суифт (1667–1745) е англо-ирландски есеист, сатирик, политически памфлетист, писател и журналист. Роден в Дъблин, Ирландия, той завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет (1682-1688), а впоследствие работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат сър Уилям Темпъл. През 1695 г. става свещеник, а шест години по-късно и доктор по богословие и викарий в Ларакол, Ирландия. Автор – под няколко различни псевдонима – на редица статии, есета, политически памфлети и др., Суифт успява да създаде и поддържа близки приятелства с други известни свои съвременници от литературните среди на Острова – с видния майстор на поетичното перо в просвещенска Англия Алекзандър Поуп, с поета и драматург Джон Гей и др.
През 1726 г. Джонатан Суифт публикува най-известното си произведение „Пътешествията на Гъливер“, което мнозина определят като пародия на романа на Даниъл Дефо „Робинзон Крузо“. Така – чрез своя неповторим и крайно увлекателен сатиричен стил и умело употребения фантастичен реализъм – Суифт осмива желанието на редица писатели от това време да представят фантастични истории като реалистични или документални.
Още с появата си на бял свят „Пътешествията на Гъливер“ носи широка популярност на своя автор, а едва девет години след излизането си – през 1735 г., хумористичната творба се радва и на второ, допълнено издание. В книгата добре известният герой на Суифт пътешества – първоначално като корабен лекар, а впоследствие като капитан на различни кораби – през Бробдингнаг (чието правилно название според автора е Бробдинграг), чийто жители са високи „като църковна камбанария“ и изминават „при всяка крачка близо десет ярда“; през страната на Хоинъмите, обитавана и от чудноватите животни яхуси; из добре познатата ни Лилипутия с нейните гостоприемни, „не по-високи от шест инча“ жители, а и из други рядко гостоприемни и ужасяващи далечни места.
Суифт умира на днешния ден, 18 октомври, през 1745 година.
“Пътешествията на Гъливер” се състои от четири части, като познати на повечето от нас са първите две.
„Пътуване до Лилипутия – всички знаем историята на това пътуване: Гъливер се озовава на непозната земя, обитавана от хора с големината на палец. В тази част авторът много умело играе с мащабите и показва колко е трудно да се впишеш в едно чуждо място. С всеки опит на Гъливер да помогне, да бъде полезен на обществото, той му вреди. Хвърлен е един ясен поглед върху това как един “голям” човек няма как да живее пълноценно в един “малък” свят. Погледите са различни, мисленето е различно, мненията са различни, законите са различни.
“Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството.“
Пътуване до Бробдинганг – отново след голяма буря, героят се озовава в нова непозната местност. Тръгвайки да изследва новата земя, разбира, че тя е обитавана от великани. Тази част е огледална на първата. Малките хора тук са големи; “големият” човек тук е малък.
В тази част той описва хората в най-малки детайли, които може да види само едно “мъниче”. Описва миризмите им, кожата им, ужасните им навици. Тук Гъливер често се сеща за Лилипутия и жителите й, колко чисти и красиви са изглеждали поради разликата в мащабите, и колко ужасни му изглеждат сега огромните хора.
”Цветът на гърдата бе толкова разнообразен от петна, пъпки и лунички, че нищо не би могло да има по-гаден вид — гледах я отблизо, както беше седнала за по-удобно, а пък аз стоях прав на масата. Това ме накара да се размисля за хубавата кожа на нашите английски дами, които ни изглеждат красиви единствено защото имат нашия ръст и недостатъците им се виждат само през увеличително стъкло; едва тогава откриваме, че и най-гладката и бяла кожа е неравна, груба и грозна на цвят.”
Героят бива използван като играчка, показван из страната като “чудо” с основна цел – печалба. Така е и до днес – всяко едно същество, различно от стереотипа на човека, бива използвано за зрелище.
Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдръбдриб и до Япония – в тази част авторът осмива политиката, осмива науката и как те са безполезни в живота на хората.
“Те не умеят да разсъждават и са склонни да спорят най-разпалено; освен ако се случи да са прави, което е рядкост. Въображението, фантазията и изобретателността са им съвсем чужди, а пък и в езика им няма думи, които да изразяват тези понятия.”
“Те дотолкова са обзети от непрекъснат страх, опасявайки се от тези и подобни надвиснали опасности, че нито могат да спят спокойно в леглата си, нито да вкусват обикновените удоволствия и забавления на живота.”
Пътуване до страната на Хоинъмите – изоставен от моряците в непозната страна, Гъливер се озовава на място, където най-висшите обитатели са конете. Те се наричат хоинъми и са добродетелни, разсъждаващи и Guliverумни. Живеят в къщи и общуват помежду си. В тази страна има и още един вид жители – Яху. Нещо средно между човек и маймуна. Неспособни да разсъждават, неспособни да живеят в мир и вечно спорещи. С една дума: ЧОВЕЦИ.
И макар разстоянието от времето на създаване на книгата до днес да е огромно, макар тези светове да са измислица, проблемите, които тя засяга, са актуални и днес. Първите три части създават едно хомогенно цяло – заобикалящият ни свят. И макар всеки един народ да е различен, всички те се обединяват в едно – желание за власт, необходимостта от богатства, култ към глупостта. Показано ни е, че е невъзможно да живееш на място с утвърдени стандарти, когато ти си израснал с други. И въпреки че в трите части героят ни се чувства не на място и смята, че жителите живеят по странен, дори бих казала неприятен начин, в четвъртата част той самият е не на място. Със собствените си очи вижда глупостта и невежеството на хората (макар и там да са в доста примитивен образ). Когато съзира спокойния, улегнал живот без човешка намеса, Гъливер разбира същността на истинското съществуване.
Вижда се, че не е нужно всичко да се анализира, не е нужно политиката да води света, че богатството не е най-важният приоритет, че всяко научно откритие е неизползваемо в ежедневието. Да, такъв живот може да има и извън тази книга, но в него не се вписва разумът, не се вписва глупостта, тоест не се вписва човечеството, а това е невъзможно да се обясни на едно дете.“ (azcheta.com)
Интригуващите истории в „Пътешествията на Гъливер“ са послужили за вдъхновение на редица телевизионни, филмови и музикални творци през годините, а този жаден за приключения пътешественик неизменно с широко отворени очи е любим герой на млади и стари по целия свят в продължение на векове.
Заглавна снимка – Willis Henry Auctions, първо издание на „Пътешествията на Гъливер“
AFISH.BG
