„Единствената защита срещу света е да го познаваш добре.” Думите са на велик човек, живял преди близо четири века, и не могат да бъдат оспорени. Особено сега, когато цялото познание за света е на едно натискане на клавиша на компютъра. Мисълта принадлежи на един от най-известните британски мислители – Джон Лок, който е роден на днешния ден, 29 август, преди 384 години, в Рингтън, Англия.
Той е силно повлиян от ученията на Платон, Аристотел, Авицена, Тома Аквински, Рене Декарт и Томас Хобс. Основните си идеи развива най-вече в областта на политическата философия. Наричан „баща на класическия либерализъм” и виден представител на епохата на Просвещението, дейността на лекаря философ Джон Лок излиза далеч от пределите на Острова. Оказва силно влияние върху Жан-Жак Русо и Волтер, вдъхновител е на американската Декларация за независимост.
Всепризнатата му революционна идея е, че хората се раждат без идеи и че идентичността ни се моделира от знанието и преживяното. У нас са познати книгите му „Опит върху човешкия разум”, „Два трактата за управлението” и „Писмо за толерантността”.
Джон Лок умира през 1704 г. Спомняме си за световнопризнатия философ с избрани негови мисли и прозрения:
„Нещата биват добри или лоши само когато става дума за удоволствие и страдание. Добро наричаме това, което може да предизвика или усили нашето удоволствие. А зло – онова, което е способно да ни причини или увеличи дори най-малкото страдание.”
„Нравствените правила се нуждаят от доказване, следователно те не са ни вродени.”
„Никой не знае силата на своите способности, докато не ги провери.”
„Постъпките на човека са най-добрият преводач на неговите мисли.”
„Вежливостта е първата и най-приятната добродетел.”
„Логиката е анатомия на мисленето.”
„Родителите, поощрявайки капризите на децата си и глезейки ги, докато са малки, съсипват даденото им от природата. А след това се учудват, че водата, извора на която сами са отровили, има горчив вкус.”
„Щастието или нещастието на всеки човек всъщност е дело на собствените му ръце.”
„Порочно е не да имаме желания, а неумението ни да ги подчиним на правилата на разума; проблемът не е дали чувстваме, или не изпитваме някакви увлечения, а в способността ги управляваме и да са отказваме от тях.”
„Мъжете са убедени в слабостта на жените, но сами се превръщат в техни роби.”
„Да мислиш правилно е много по-ценно, отколкото да знаеш много.”
„Ако взискателността води до изцеление от скверни наклонности, то резултатът често се постига за сметка на друг, още по-лош и по-опасен недъг – душевен мрак.”
„Гимнастиката удължава младостта.”
„Колкото по-рано започнете да се отнасяте към своя син като към мъж, толкова по-рано той ще стане такъв.”
„Едва ли има нещо по-необходимо за знанията, за спокойния живот и за успеха на всичките ни дела, от умението ни да владеем мислите си.”
„Истинското мъжество се изразява в спокойното самообладание и в невъзмутимото изпълняване на своя дълг, без да обръщаме внимание на каквито и да било беди и опасности.”
„Четенето оформя ума само чрез знанието. Мисленето прави това, което четем, наше.”
Снимка www.history.com
AFISH.BG