Джон Ъпдайк е роден на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно учи в Харвардския университет, а след това – в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в Оксфорд (Англия).
От 1955 до 1957 година работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. През 1959 година излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.
Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс.
„Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния”
„Творческият елемент е един плюс към ежедневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре”
„Една афера иска да прелее, да сподели славата си със света. Никое действие не е толкова тайно, че да не търси аплодисменти”
„Лидер е този, който от лудост и доброта, доброволно се заема да решава проблемите на другите. Малко са хората, които са толкова глупави, за да използват това свое непостоянно качество”
„Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази възможност, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме”
„Огромна част от американския живот е да караш до някъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си отишъл”
„Американците имат рефлекса да уважават новото, независимо какво им струва”
„Както за мъжете, така и за жените, телата на противоположния пол са сигнали за това какво трябва да правим, това са знаци за нашите необходимости”
„Най-живи сме, когато сме влюбени”
„Всеки брак съдържа аристократ и селянин. Учител и ученик”
„Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност”
„Ако хората не говорят с децата, те спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари”
„До ХХ век, се е предполагало, че писатели казват това, което искат да кажат, в своите творби”.
AFISH.BG
