Има такива хора, за които не вярваш, че ги няма. Хора, които толкова силно са присъствали, че и след като са си отишли, енергията им е още тук. Джоко Росич си отиде на 21 февруари – само седмица преди на 28-ми да навърши 82 години. Още чуваме гласа му, още звучат думите му:
„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи!”
Ето още няколко цитата от великия актьор:
„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично…“
„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“
„Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъже без въображение“.
„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние!“.
„На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си“.
„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас“.
„Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее“.
„Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого“.
„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка “Човек може и с 2, и с 200”. Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата“.
„Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие“.
„Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук”.
„Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони“.
„Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват „този е никой“. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават“.
„Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови …“
AFISH.BG
