Още в младостта Тони Сервило се увлича от драматичното изкуство.
През 1977 г. той основава училище за драматично изкуство в град Касерта, където се премества от родния си Афрагола. Там поставя редица спектакли. През 1987 г. става един от основателите на Teatri Uniti и продължава да работи като актьор и режисьор. От началото на 90-те години Сервило започна да се снима в киното, но извън Италия е малко известен.
Международна слава му носи филмът “Изключителен” ( « Il divo: La spettacolare vita di Giulio Andreotti»), “Гомора” ( «Gomorra») и “Момичето от езерото” (« La ragazza del lago”).
От края на 90-те Сервило успешно работи и като режисьор на оперни постановки. През 1999 г. той поставя операта La cosa rara в La Fenice във Венеция, Сватбата на Фигаро във Венеция, Борис Годунов и Ariadne auf Naxos в театър “Сан Карлос” в Лисабон, Il marito disperato и Fidelio в Неапол.
Сервило е носител на три италиански национални награди “Давид ди Донатело”, европейската филмова награда (European Film Awards), италианския “Златен глобус”, Купата на Пазинети за най-добър актьор и специалното споменаване по време на филмовия фестивал във Венеция и други престижни награди в областта на киното.
Като актьор е работил с режисьорите Меме Перлини, Марио Мартоне, Лео Де Берардинис и Елио Де Капитани.
Тони Сервило е самоук, той няма професионално актьорско или режисьорско образование.
Предполага се, че филмът “Великата красота” получи “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, не само за режисурата на Паоло Сорентино, майсторската операторска работа и брилянтната игра на Тони Сервило (както и безупречните му костюми), но също така и за изключителните диалози и отделни фрази, които точно представят духа на времето.
Напомняме най-доброто от тях – кой знае, могат да Ви помогнат да блеснете в някоя светска беседа.
„Няколко дни след като навърших 65, разбрах нещо много важно: аз не мога повече да губя време, за да правя това, което не искам да правя“
„Не ме поставяй на пиедестал. Аз съм мизантроп, а не женомразец“
„Когато пристигнах в Рим на 26 години, аз много бързо преуспях. Дори без особени усилия се оказах сред тези, които наричаха бохеми, но аз не исках да бъда просто представител на висшето общество. Исках да бъда крал. И станах“
„Аз не просто исках да ходя по партита. Исках да имам силата да разваля всеки празник“
„За мен утрото е странен обект, неизвестен“
„- Джеп, ти някога броил ли си колко жени си имал? – Не, аз не съм добър в аритметиката“
„Престани, ти подхранваш моето его, това е опасно“
„В Рим постоянно нещо се случва, но нищо не става“
„Винаги съм мислел за себе си като за джентълмен, моля ви, не унищожавайте моето единствено убеждение“
„Погребението е социално събитие в по-голямата си част. Трябва търпеливо да се изчака, докато тълпата около роднините се разсее. И само когато се убедиш, че всички гости са заели местата си, само в този момент можеш да отидеш и да изразиш съболезнования. Така ще те забележат всички. Взимаш ръцете на скърбящия и не ги изпускаш. Шепнеш в ухото му всякакви глупости, нещо утешително, успокояващо. Например: “В дните, когато почувствате празнота знайте, че винаги можете да разчитате на мен”“
„Никога не плачи на погребение. Не отнемай сцената на скръбта от роднините. Това е недопустимо. И неморално“
„Колко е добре да не се занимаваш с любовта. Колко е хубаво просто да обичаш. Аз вече съм забравил какво е да обичаш някого. Забравил съм“
„- Защо реши да заминеш? – Рим не отправда надеждите ми“
„- Защо ме нарече Джепино? От сто години никой не ме е наричал така. – Защото понякога трябва да даваш на приятел възможността да се почувства дете“
„Ето вече 60 години имам едно предимство – да гледам на света от тази височина“
„Всичко винаги свършва със смърт. Но преди нея и имало живот. Живот скрит под безкрайно бла-бла-бла-бла“.
AFISH.BG
