Няма грешка в заглавието. Вярно е, че бях слаб по математика, но в единайсти клас учителят с тържесвена усмивка ми завиши крайната оценка заради общия отличен успех. Удстои ме с тройка по милост. Какво да се прави – едни харесват повече литературата, втори – историята, трети – биологията, физиката или химията.
Може да не съм добър в аритметиката, но никога не забравям, че има и едно на ум.
В главата ми свети семафорът на съмнението, защото обстоятелствата никога не са такива, каквито изглеждат. Те са като совите от сериала „Туин Пийкс“.
Живеем собствените си животи, което отнема твърде много време. Това, от друга страна, не пречи да мечтаем да пуснем котва в чужди води. Често пътешествията в живота на другите носят повече наслада, отколкото един воаяж до Париж. А и излиза по-евтино – достатъчнно е да затворим очи.
Презумпцията, че останалите съществуват по-щастливо, ни държи нащрек като пред неизвестно в уравнение. Винаги имаме едно на ум, когато стане дума за успеха на хората около нас. Думата „ако“ си е чиста единица. Предположенията и оправданията я използват толкова често, че речта ни би звучала направо безумно.
Пресмятаме безгласно аргументите „за“ и „против“ и лесно намираме начина да избегнем собствената си нерадост от радостта, която другият заслужено изпитва.
Втренчени в проблемите си, стоически отделяме няколко минути, за да засвидетелстваме съжаление към чуждите неволи. Цъкаме с език, сменяме канала с дистанционното и се връщаме към измамната наслада на сериала, в чийто главен герой сме се припознали.
Совите не си падат по романтиката. Само дават вид на хрисими същества.
Хищниците имат проблем със съня. Те ловуват нощем, когато останалите спят спокоен сън. Винаги го имам предвид.
Животът е вятърът, който буди пясъците в пустинята и носи облаците на дъжда. За нас кръговратът на сезоните отдавна се състои от нули и от единици. Добре познавам тази матрица.
Единицата в повече никога не е излишна.
Добромир Банев
Снимка – Валентин Иванов-sValio
AFISH.BG
