Джон Стайнбек издава “Гроздовете на гнева” само две години след романа “За мишките и хората”, през 1939 година. Книгата е определяна като “скандална” и “шокираща”, което съвсем не значи, че не получава признание. Напротив, “скандалността” не пречи заглавието да бъде отличено с “Пулицър”. Произведението е от изрично споменатите произведения на Стайнбек, когато през 1962 година писателят е удостоен с Нобелова награда за литература. Екранизацията е не по-малко успешна.
В “Гроздовете на гнева” отново става дума за наемни работници, които отчаяно се опитват да си намерят работа из калифорнийските ферми по време на Голямата депресия, но проследява историята на цяло семейство, принудено да напусне дома си в търсене на прехрана. Семейство Джоуд, разорено от засухата в Оклахома, се отправя да търси препитание в Калифорния, но мечтаната “обетована земя” на фермерите се оказва богата не само на плодове – сред социалните противоречия, експлоатацията и неравенството през епохата на Голямата депресия бавно зреят гроздовете на гнева…
С ярки драматични краски и с помощта на най-добрият оператор на Холивуд Грег Толанд Джон Форд е нарисувал картината на страшна мизерия, експлоатация и безизходица, в която живеят изгонените от родната си земя хора.
Премиерата на филма, състояла се на днешния ден, 24 януари, през 1940 г. има не по-малък успех от романа на Стайнбек, появил се само година по-рано. Лентата е номинирана за седем награди “Оскар” и печели две от статуетките, като едната е за най-добър режисьор – в тази категория Джон Форд е предпочетен дори пред Алфред Хичкок и Чарли Чаплин.
Да си припомним откъс от класическия роман:
„Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените – и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.
Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва – тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.
Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.
Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи.“
Джон Стайнбек, „Гроздовете на гнева“
Заглавна снимка – Sky
AFISH.BG
