ДВАТА КАРАМФИЛА НА ПАВАЖА
светеха със росните си мигли.
Щяха непременно да ги смажат –
никой не посегна да ги вдигне.
Аз ги взех! Не питах съвестта си
кой ги е захвърлил във нощта.
Стига предразсъдъци за щастие –
вземат се и паднали цветя!
© Петко Братинов
AFISH.BG
