„Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очевидна нелепост е едно на милион. Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват десет пъти от десет.”
„Конят беше добре гледан, с лъскав косъм и общото впечатление за ненадминат боен кон съвсем малко се разваляше от пръстена за хемороиди, прикачен към седлото.”
„Когато станеше въпрос за Анкх-Морпорк, поетите се съгласяваха, че така би изглеждал Адът, ако там загасят огньовете и заселят стадо дрисливи крави за около година.”
„Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.”
„Анкх може би е единствената река в света, върху която разследващите могат да очертаят с тебешир позата на трупа.”
„Реката се влачеше мудно по дъното на коритото си като студент около единайсет часа сутринта.”
„Песимист е дума, измислена от оптимистите, за да описват хората, които виждат нещата такива каквито са.”
„Верминът е черно-бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко, за да не се раздели с нея.”
„Доводите на разсъдъка подсказваха, че има две причини Ридкъли още да заема поста си. Едната — той никога, за нищо на света не променяше мнението си. Другата — често минаваха няколко минути, докато осмисли някоя нова за него идея. Това е неоценимо качество у един ръководител, защото ако някой упорства да му обяснява все СЪЩОТО повече от две минути, явно то е достатъчно важно. Ако пък се предаде за някаква си жалка минута, значи изобщо не е трябвало да му досажда.”
„Да изречеш метафора пред Ридкъли беше като да размахаш червен парцал пред бик – ами като да кажеш нещо дразнещо на някой много раздразнителен тип.”
„Той би се затруднил дори да спаси гумено пате от удавяне.”
„Бях пиянде“, казва Ваймс, „не ми стигнаха пари, за да съм алкохолик“.
„Лицето му подсказваше, че в предишните си прераждания може да е бил кон, а в сегашното се е разминал на косъм със същата участ. Хората почти винаги оставаха с впечатлението, че ги зяпа със зъбите си.”
„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.”
„Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.”
AFISH.BG
