НА АНА ГРЕГОРИ
— Никога няма да има младеж,
изпаднал в отчаяние
от тия къдри покрай ухото,
с меденото им сияние,
да те обича за тебе самата,
а не за златото на косата.
— Но аз ще купя боя и ще сменя
златното й очарование,
ще я направя черна или кафява,
и младежите в отчаяние
ще ме обичат за мене самата,
а не за златото на косата.
— Аз пък срещнах един стар мъдрец —
и във Светото писание
било писано — той ме увери, —
че само бог, скъпо създание,
ще те обича за тебе самата,
а не за златото на косата!
© Превод от английски: Цветан Стоянов
*
Когато остарееш някой ден
и пред камината задремеш ти,
във тази книга с трепет прочети
за две очи със трепет вдъхновен.
Обичаха изящните ръце
и твоя чар, с любов или фалшива страст,
душата-скитница обикнах аз
и мъката на твоето лице.
Край огъня главата наведи
и промълви: как любовта премина,
как прелетя над планината синя,
и скрий лицето си сред рой звезди.
© Превод от английски: Николай Попов
ЕФИМЕРНОСТ
Очите ти, що нявга неуморни бяха
да гледат моите, под колебливи клепки в скръбта
са сведени, а любовта ни гасне.
Тогава тя:
Макар да гасне любовта ни нека
край езерния бряг един път още
да бъдем заедно в часа на нежност,
щом Страст, детето клето, умори се и спи.
А как далече са звездите и първата целувка,
и как старо е сърцето ми!
Замислени минават те край падналите листи,
когато той, ръката й държащ, отвърна:
„Страст често уморяваше сърцата ни из странството.”
Навред се извисяваха горите и листи жълти падаха –
отслабнали в сумрака метеори, и веднъж
пробяга заек стар и куц по пътя,
под есента стоеше: те се спряха
на границата пуста на брега:
обърна се тогава той, а тя – събрала бе умрелите листа,
събрани в тишината и тъй влажни, като очите й,
и в лоното, в косата.
„Ах, не плачи”, той каза,
„че сме уморени, понеже нейде друга обич чака ни;
Мрази, люби в безропотния час.
Пред нас лежи безкрая, а душите ни
любов са и сбогуване неспирно.”
© Превод от английски: Николай Тодоров
AFISH.BG
