Именитата театрална режисьорка Юлия Огнянова почина днес, 29 септември, на 93-годишна възраст, съобщи БТА.
Тя е родената на 22 февруари 1923 г. в София. Следва медицина, а после и режисура във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. През 1953 г. завършва “Театрознание” в Москва.
Завръщайки се в България, работи като режисьор в театрите в Бургас, Пловдив, София. От 1957 г. до 1960 г. е драматург в Драматичния театър в Бургас, където през 1959 г. поставя първата си постановка като режисьор “Всяка есенна вечер”.
От 1960 г. в продължение на четири години е режисьор в театър “Трудов фронт” в София. От 1971 г. до 1975 г. е режисьор в “Театър 199” , а от 1975 г. до 1978 г. работи като режисьор в Драматичния театър в Пловдив. От 1953 г. до 1957 г. е съветничка в Комитета за наука, изкуство и култура. От 1978 г. прави различни спектакли за много театри в цялата страна, гастролира в Рига (Латвия), Познан (Полша), Реджио Емилия (Италия), Париж (Франция) и др.
От 1953 г. преподава театрознание, режисура и актьорско майсторство за куклен театър в във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Нейни възпитаници са режисьорите Теди Москов и Александър Морфов, актьорите Мая Новоселска, Васил Василев-Зуека, Кръстю Лафазанов, Мария Сапунджиева и др.
Юлия Огнянова е създала повече от 100 постановки в различни градове на страната и в чужбина, сред които “Майка Кураж” от Бертолт Брехт, “Антигона” от Жан Ануи, “Опит за летене” от Йордан Радичков, “Демиградски смешила” от Георги Кирков и др.
На 27 април 1998 г. проф. Юлия Огнянова е удостоена с награда “Аскеер” за цялостно творчество, а на 27 март 2009 г. получава наградата “Икар” на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос към развитието на българския театър. На 17 септември 2009 г. е удостоена с наградата на Столична община за постижения в областта на културата. Носител е на орден “Стара планина” първа степен за изключително големите ѝ заслуги към България в областта на културата.
В интервю за сайта Синефиш.бг Юлия Огнянова споделя:
„Едно е да прочетеш една пиеса, а съвсем друго е да я режисираш, какво тълкуване ще направиш на проблемите, как ще ги поставиш, как те ще бъдат изиграни. Това е най-важното. Пиесата може да има съвсем различен външен вид от това, което ти видиш и покажеш с нея. Затова и бяхме силен притегателен център за млади, будни хора, които виждат, че при нас става нещо и че те биха могли да се изявят там. Важно е да има пример, който да дава пример, че нещо различно е възможно. Не е важно да копираш, а да знаеш, че можеш и ти по подобен път да вървиш. Не да поставяш същото произведение на някой автор, а да знаеш вече за съществуването на този автор и да търсиш новото от него. Също така да откриеш някой автор за театъра е голяма радост. Една от малките духовни радости, които всъщност съвсем не са малки.“
„Индивидуалността тласка хората напред, извън традицията, макар да стъпваш на нея и да произхождаш от нея. Когато индивидуалността ти играе роля, когато не си следвал и не са те учили кое как се прави, ти си длъжен сам да откриеш начина и именно в него се отразява твоята личност. Тази разлика отличава една постановка от другите.“
„В театъра има няколко неща – визията, това е изобразителното изкуство, от което зависи как са разположени действащите лица, как се движат, това има голямо значение за въздействието. Както се композира картина в изобразителното изкуство, когато персонажите в нея са добре разположени един към друг, това е красиво. Тези неща се възпитават. Когато възпиташ такива чувства, такива неща у актьора, режисьора, драматурга, директора, научиш ли се да ги виждаш, няма голяма разлика. Е, има някоя много ярка личност откъм образното решение, да речем, но хората са различни в таланта си. Когато в едно място има можещи хора, там няма завист. Вижда се това, която правят.“
Мир на праха ѝ!
AFISH.BG
