СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА
Тъй тихо е сред полята,
Градината вехне в повей студен,
Долавям как с шепот падат листата,
Земята спи — аз съм тъй уморен
Треперят в гората и шума, и звяр,
Аз мръзна, ах, вече съм стар,
Сняг ще посипе планинския гръб,
Ще скрие градината, мене и всичката, всичката скръб.
ЛУННА НОЩ
Небето разцелува
смълчаната Земя,
та него да сънува
сред звездната тъма.
Ветрецът над полята
люлееше жита,
шептеше с глас гората,
тъй тиха бе нощта.
Душата ми разпери
крилата си и тя
и сякаш път намери,
към къщи полетя.
УЧАСТТА НА ПОЕТА
За всички с радостна омая
в сърцето трябва да възкръсвам.
За всички трябва да страдая,
за всички трябва да разцъфвам,
ала дадат ли цветовете плод,
ще съм забравен в земния живот.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
