“Но какво по същество са думите? В Старият завет се казва : „В началото бе Словото”. Това означава, че преди създаването на Вселената е съществувало „Слово”. Моето тълкувание на това е, че „Словото” е създало човешките същества и хората след това са научили думите от природата. В предисторически времена, когато хората са живели всред природата, те е трябвало да се защитават и са били чувствителни към честотите на звуците, произведени от природата, за да откриват опасността, преди да ги е връхлетяла. Звукът на веещия вятър, звукът на течащата вода, звукът от ходещото в тревата животно – способността на древните да разбират звуците и да ги предават на други, използвайки гласа си, е била необходима за оцеляването им. Вероятно тези опити в езика са били прости съобщения от няколко думи, но с развитието на културата и с натрупването на опит речникът ни се е обогатявал. Защо тогава езиците, на които хората говорят, са толкова различни? Лесно може да се разбере, като се има предвид, че езикът е научен от вибрациите на природното обкръжение. Природното обкръжение значително варира според мястото. Променливото време на европейския климат и влажните острови на Азия създават различни вибрации, които се изливат в природата. В Япония има четири отделни сезона и японският език го отразява в прекрасен речник от свързани с времето думи. Според Библията преди Вавилонската кула всички хора говорели един и същ език. Може би това ни казва, че, макар мястото и природното обкръжение да се различават, основните закони на природата са едни и същи. Бихме могли да предположим, че когато се оформи завършен геометричен кристал, водата е в съгласие с природата и ние наричаме този феномен живот. Кристали не стават от вода, която е замърсена. При опитите ни да направим снимки на кристали от токийската чешмяна вода резултатът бе плачевен. Защото, както вече казах, водата се пречиства с хлор, а това уврежда естествената й способност да формира кристали. Когато водата замръзне, частиците й се свързват помежду си, за да оформят ядрото на кристала. Щом ядрото се стабилизира и придобие хексагонална форма, водният кристал се появява; но съществува ли информация, която е в противоречие с природата, то и кристалът ще бъде неоформен. Думите благодарност и любов формулират основните принципи на природните закони и феномените на живота. Ето защо водата в естествената си форма трябва да създава хексагоналната форма. За разлика от тях думи като „Ти, глупако!” не съществуват в природата и са неестествени елементи, създадени от хората. Думи на ругатни, обиди или присмех са в резултат на културата, създадена от хората. Възможно е в природата да се появяват само вибрациите на любов и благодарност и наблюденията над природата го потвърждават. Дърветата и растенията показват уважение едно към друго и живеят в хармония. Това важи и за животинското царство. Лъвът убива само когато е гладен, а не произволно. Растенията под сянката на дървета не се оплакват и животните не се опитват да вземат повече храна, отколкото им трябва.”
©Превод от английски: Надежда Дашинова
© Издателство „Аливго”, 2006
AFISH.BG
