В древен мит се разказва, че в битката между персите и египтяните, персите похитили много котки, за да ги използват срещу египтяните, тъй като знаели тяхната любов и почит към тези животни. Когато египтяните разбрали това, решили да се предадат, но не и да допуснат убийството на котките.
В древен Египет наричали котките „Mau”. Това животно има специално място като покровител на зърнените култури в страната, тъй като котките убивали гризачите и змиите. Поради това, древните египтяни започват да разглеждат котката като защитник от всякакво зло. Много археологически находки говорят за опитомяването на котките в древен Египет. Освен това, различни сравнения на ДНК показват, че много видове съвременни котки е възможно да са потомци на египетските.
При липса на достатъчно доказателства е трудно да се прецени точно кога котките са били опитомени, но фактът, че древните египтяни са имали домашни котки е доказан. Тенденцията за опитомяване на котките от древните египтяни може да е започнала когато те са разбрали потенциала и ползата от тези животни при осигуряването на храната. Археолозите предполагат, че древните египтяни вероятно са развили един вид симбиоза с дивите котки, които ловували различни гризачи. На котките вероятно също им харесвало хората да ги хранят и отглеждат.
Древните египтяни се възхищавали на дружелюбните, игриви и интелигентни черти на котките. Но те били на почит и заради тяхната самостоятелност, отчужденост и тайнствени качества. Има изобилие от исторически и археологически доказателства, че котката е била неразделна част от обикновеното древноегипетско семейство. Повечето от картините и погребенията представляват сцени от всекидневния живот, където има изображения на котки когато ги хранят, или те просто си почиват.
Древногръцкият историк Херодот, който пътешествал из Древен Египет, споменава в едно от своите пътешествия за важността на домашните котки. Херодот пише, че в Древен Египет любимата котка се считала за приятел и член на семейството. Даже когато любимата домашна котка умирала, семейството потъвало в дълбок траур, извършвали погребални ритуали, а мъжете си бръснели веждите, за да изразят скръбта си.
Едно от най-очевидните доказателства за това, че котките са били най-опитомените животни в Древен Египет, датира от периода между второто и първото хилядолетие преди новата ера. В пустинята, в предградията на град Бени Хасан, било открито древно египетско гробище. Тук случайно през 1888 г. един египетски фермер се натъкнал хиляди и хиляди котешки мумии, погребани под пясъците на пустинята. Това, според археолозите, са били опитомени котки, тъй като само хората биха могли да ги балсамират.
Египтяните са почитали огромен пантеон от богове и богини и различни свещени животни. Котките са най-важните от тях.
Ако се отчете, че котките приличат на лъвовете, то култът към богинята с лъвска глава Сехмет в това е много забележим. Тя била богиня на война, който оглавявал фараоните в бойните действия. Тя също така защитавала хората от отровни животни и отровни същества като змии и скорпиони, които в голямо изобилие бродят из египетската пустиня.
В същото време, всички останали древни египетски богове и богини са изобразени като големи котки. В облика на домашна котка е представена богиня Бастет. Всъщност, всички котки са били считани за проявление на Бастет, която, от своя страна, била техен защитник. Бастет е изобразена като млада жена с глава на котка. Има примери, когато тя е изобразена изцяло като котка. В повечето изображения тя седи в свито положение.
Поради това, че домашните котки били известни със своя тайнствен и потаен характер, а също и със способността си да се виждат в тъмното, Бастет и всичките й земни проявления започват да се свързват с царството на мъртвите. Котката се разглеждала като свещена стража на преизподнята.
Култ към котката, както станало известно, имало в Египет и след 16-ти век преди новата ера. Но за кулминация се счита 8-ми век преди новата ера, когато основателят на Двадесет и втората династия построил град Бубастис. Бубастис, разположен на изток от делтата на Нил, бил голям център за поклонение на Бастет. С разрастването на значението на града, култът към Бастет също става все по-популярен по цялата египетска земя. Култът в Бубастис станал толкова силен през това време, че названието на града се превърнало почти в синоним на името на богинята.
Според Херодот, популацията на котки около храма Бубастис била толкова голяма, че за да бъдат управлявани, редовно ги принасяли в жертва на богинята. След това техните трупове били мумифицирани и били продавани на поклонниците като реликви. Всяка година хора от цял Египет се стичали към мястото за поклонение и градът започва да се свързва със символа на плодородието, майчинството и защитата от злото.
Котките станали много важен и общ свещен символ и започват да се появяват върху предмети като бижута, дрехи, огледала и т.н. Изкуството на древния свят е изпълнено с дървени и бронзови статуи на котки, които се изработвали и продавали като декоративни украшения за защита от зли духове, а също и за погребални церемонии.
Мумифицираната котка се превръща в един от основните продукти на Египет за гробниците на благородниците и кралските семейства.
Древното египетско законодателство забранявало убиването на котки, с изключение, разбира се, когато това се правело за жертвени цели. Наказанието за умъртвяване или причиняване на вреда (дори случайно, дори на бездомните котки) се наказвало със смърт. Също така, износът на котки е бил забранен със закон в Древен Египет, но те често били изнасяни от финикийските търговци, които се занимавали с контрабанда и продажба на животни в средиземноморските страни. Но египетските фараони изпращали своите войници, за да си върнат котките обратно.
AFISH.BG
