ЛЮБОВНА ЖАЖДА
Кой ще чуе? На кого да кажа?
А да плача, ще ли ме пожалят?
Устната, която толкоз радост
Вкусваше и даваше в замяна,
Се разцепи и боли ужасно.
Раната кърви, но не защото
Милата ми в пламенна целувка
Сладко зъб е впила, та по-силно
На любимия да се порадва:
Нежната ми устна се разцепи,
Ах, понеже в дни на мраз и хали
Ветрове враждебни ме връхлитат.
Нека сок от скъпо грозде, смесен
С пчелен мед край моето огнище,
В миг ме изцели: но, ах, едва ли,
Ако любовта в сместа не влее
Капка от балсама си чудесен!
ГРИЖА
Спри това кръжене вечно,
Песента ми не гнети!
Ах, съчувствие сърдечно,
Щастие, къде си ти?
Да остана? Да побягна?
Стига този празен шум!
Радост щом не ми се падна,
Грижа, дай ми поне ум!
МОЯТА БОГИНЯ
Коя ли безсмъртна
Венец заслужава?
Няма да споря,
Но аз го отреждам
На вечно подвижната,
Винаги новата,
Чудната щерка не Юпитер,
Свидното негово чедо –
Фантазия!
Защото на нея
Той позволи
Всички прищевки,
Които по право
За себе си пази;
И сам весели се
С безумката.
Тя може, обкичена с рози,
Яхнала лилиев стрък,
Да броди из китни долѝни,
Летните птици да води
И с пчелно хоботче
Лека и вкусна роса
От цветните чашки да пие.
Също тя може
С развени къдрици
И поглед навъсен
Сред вихри да стене
Край стръмни чукари
И в хиляди багри
На утро и вечер,
Неспир променлива
Като лунния лик,
Да блясва пред смъртните.
Нека тук всички
Възхвалим бащата,
Великия старец,
Задето тъй дивна,
Невехнещо-млада съпруга
На смъртните хора
Склони да даде!
Защото единствено нас
Той обручи със нея
В небесен съюз
И повели ѝ
В радост и скърби
Вярна съпруга да бъде,
Да не ни изоставя!
Всичките други
Злочести създания
На многодетната
Майка Земя
Едвам поминуват
В тъмни наслади
И лихи страдания
На мимолетния
Скуден живот,
Превити в ярема
На вечната Нужда.
Обаче на нас
Той отстъпи, ликувайте!,
Своята палава,
Галена щерка.
Срещнете я с ласки
Като любима!
Отдайте ѝ почит
На мила стопанка!
И нека свекървата –
Старата Мъдрост –
Душицата нежна
Не хока!
Също познавам сестра ѝ,
По-зрялата, по-разсъдливата:
Кротката моя другарка.
О, нека, додето угасне
В очите ми зракът,
Тя не отвръща от мене лика си,
Достойната моя водителка
И вечна утеха – Надеждата!
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
