„Не, не я убих. Прекалено просто би било. Исках тя да страда до края на дните си, за да ми удостоверява във всеки един момент своята абсолютна любов чак до смъртта. Ето защо я напуснах. Поради което тя никога повече не ме видя. С всеки изминал ден всеки от нас страда все по-силно за другия. Плачем един за друг вече години наред. Ала и тя като мен знае, че инак не може и да бъде. Нашето най-силно доказателство за любовта ни бе никога повече да не се виждаме.“
Фредерик Бегбеде, “Разкази под екстази”
AFISH.BG
