Родителите на Луѝ Жермѐн Давѝд дьо Фюнѐс дьо Галарза̀,са испански аристоркрати от Севиля. Баща му, Карлос Луис, е адвокат, който поради нуждата от повече финансови средства започва да обработва диаманти. Малкият Луи се интерсува от рисуване и пиано, но напуска училище и започва да работи. Преминава през всякакви професии – чертожник, фотограф, шивач, джаз пианист. И понеже не може да спре да прави гримаси, дори докато работи, Луи решава да учи актьорско майсторство и го прави за една година в школата Simon.
В годините, когато свири на пиано
През 1939 г., по времето на Втората световна война, Луи дьо Фюнес свири джаз в Париж, защото военните правят грешка при медицинските прегледи и го обявяват за негоден за военна служба. Мястото, където свири, е в близост до площад “Пигал”, а там среща и втората си жена – Жан Бартелеми дьо Мопасан, племенница на Ги дьо Мопасан. Двамата се женят през 1943 г. и имат двама сина – Патрик и Оливие. Това е втори брак за актьора и той намира своята точна половинка – с Жан са заедно до смъртта му.
В “Ни чул, ни видял”
За разлика от други актьори, Луи не започва шеметна кариера. Да, снима се в много филми, но ролите му са все незначителни, епизодични или направо изрязват неговите сцени. Актьорът трябва да чака цели десет години, за да си пробие път до главните роли. Това се случва през 1957 г., след като Луи дьо Фюнес вече е играл в над 90 филма.
С екранната си партньорка Клод Генсак в “Замразеният”
Филмът, с който кариерата на Фюнес тръгва нагоре, е “Преминаване през Париж” (1957) на Клод Отан-Лара, където играе с Бурвил и Жан Габен. Следващият му филм води до първите одобрителни рецензии – “Ни чул, ни видял” (1958), когато актьорът е вече на 44 години, но показва качества на уникален комик. След премиерата на „Ни чул, ни видял“ влиятелният френски вестник „Франс Диманш“ провъзгласява Луи дьо Фюнес за „най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса… Но жена му още не се е развела с него, даже напротив – винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.“
Като Людовик Крюшо в “Полицаят се пенсионира”
Три години по-късно дребничкият актьор участва в първия филм от серията за полицай Людовик Крюшо – “Полицаят от Сен Тропе”. През годините излизат още пет филма със същия персонаж – “Полицаят в Ню Йорк” (1965), “Полицаят се жени” (1968), “Полицаят се пенсионира” (1970), “Полицаят и извънземните” (1979) и “Полицаят и полицайките” (1982). Ролята му на Людовик Крюшо е една от емблематичните в кариерата на Луи дьо Фюнес. Докато жъне успехи на големия екран, Луи, на когото викат Фуфу, не оставя и театъра.
Освен с поредицата за полицая Крюшо, Фюнес участва и в друга популярна поредица – тази за Фантомас. Първият филм на Андре Юбел е през 1964 г., а главната роля се изпълнява от Жан Маре. Фюнес е в ролята на комисар Жуве. Вторият филм излиза през 1965 г. – “Фантомас се развихря”, а третият има премиера през (1967) – “Фантомас срещу Скотланд Ярд”. През 1965 г. Фюнес и Бурвил са заедно и в “Глупакът” на Жерар Ури. Режисьорът и двамата комици ще работят заедно за последен път в комедията “Голямото пътуване” през 1966 г. А филмът донася световна слава на главните актьори и става един от най-успешните френски филми. През 1970 г. Бурвил умира и замисленият филмов проект между тримата пропада. Всъщност филмът се снима, но с Ив Монтан. През 1973 г. Луи дьо Фюнес и Жерар Ури снимат последния си филм заедно – „Приключенията на равина Жакоб”.
През 1973 г. актьорът получава два поредни инфаркта и решава да се оттегли в имението си в Нант. Към киното обаче го връща режисьорът Клод Зиди, който го кани за участие в „Крилце или кълка“. Отначало дьо Фюнес отказва, но скоро, по време на кардиографско изследване, му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено. Връща се в Париж и се възвръща към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение.
Получава много предложения от театъра, но когато го попитали желае ли да се занимава с театър, дьо Фюнес отговаря: „Това не е моето амплоа.” И продължава да играе пред камерата.
Малко след приключването на снимките на „Полицаят и полицайките“, на 27 януари 1983 г., Луи дьо Фюнес умира в дома си в Нант от инфаркт. Третият и фаталният. Сърдечната му линия начертава една дълга права – като вектор към безкрайността.
AFISH.BG
