Първоначално учи във военно училище, след това във филологическия факултет на Санктпетербургския държавен университет. Първите си стихове пише през 1899 г. Творбите му – басни, фейлетони, памфлети, сатири, песни – имат агитационен, остър политически характер.
По време на Втора световна война 1941 – 1945 той пише мобилизиращи духа на народа текстове и, доживял Победата, склопява спокоен очи на 25 май 1945 г.
Предлагаме ви две басни на Демян Бедни, които не губят своята актуалност и днес.
Оплаквачки
Покрусен бе Филон — почина Антигона, дъщеря му.
И както на богатството му подобава
(не бе скъперник, искам да добавя)
направи погребение голямо.
„О майко — втората му щерка се завайка,
кажи ми как това да разбера:
нима не съм аз на покойната сестра
и ти не си й майка,
че чуждите жени за нея повече от нас
обливат се в сълзи и вият с жален глас?
Скръбта им е голяма
и мъката им — очевидно,
че мен ми става чак обидно.
Защо дойдоха отдалече и над тая черна яма
така оплакват чедо чуждо, непознато?“
„Нима — въздъхна майката — си сляпа, дъще мила,
че оплаквачки са това — тълпа, наемна сила?
Купуват се сълзите им богато!“
Добре се различава не единствено след смърт
скръбта на мълчаливите или принудените да мълчат
от диви гласове, от крясъка на глупавите квачки,
от непрекъснати истерии, наемни оплаквачки!
Кларнет и свирка
Случайно лятос
един кларнет край селската рекичка свърнал,
пастирска свирка на брега й зърнал
и с патос
високо припищял:
„Здравей, пищял!“
„Здравей, кларнет! —
последвал в миг ответ. —
Като те гледам май си градски музикант.
Не схващам само в бар или пък в ресторант?“
„Хм, ново пет! —
обидил се кларнетът, — Отвори си зъркелите
по-добре!
И слепият ще разбере,
че аз съм музикант известен,
а пък въпросът ти е неуместен.
Макар гласът ми да напомня с нещо твоя глас,
с таланта си голям къде ли не съм влизал аз!
Научат ли селяците, нозе ще запреплитат като куци.
Под моите звуци
танцуват, миличка, графини фини и князе.
Ти своята свирня със моята сравни сега:
под нея само крави и волове, вдигнали рога,
опашки махат, както знаят!“
„Така е! Ни графини, ни князе ще видиш по брега,
но запомни,
ще дойдат дни
под моята свирня и те да заиграят.“
Превод от руски: Красимир Машев,
„100 шедьовъра на баснята (Подбор: Банчо Банов)”, изд. „Народна култура, 1983
AFISH.BG