* * *
Бе в дочен панталон смъртта и с нож на кръста.
Ах, влюбени гълъби пляскат с криле! Овации.
И вали перушина над агнето с алена вратовръзка,
провесено на разцъфтялата акация.
До всяка смърт ли стои една изкупителна
любов, която гарантира вечност?
Ченгелът – обърната въпросителна –
угасва в очите, пристигнал е отговор вече…
Не изпитах пред тази картина горест,
не изпитах екстаз от първобитната й хармония,
а чувството, че някой е избил прозорец
в стената на самата логика.
* * *
От твоите модели, съвършенство,
нерядко на човек му премалява.
Яйцето е поставено на масата:
шедьовърът е втренчен във шедьовъра.
Оттук нататък може да избира:
или омлета, за да съществува,
или летежа – да му се насити.
БАЛАДА ЗА РАЗВЕДЕНИЯ СКУЛПТОР
Сега си сам сред тази стая,
която няма две врати.
Свещта с длетото си извайва
замислените ти черти.
Напразно тя пред теб възкръсна –
изкуството си отмъсти:
създадоха я твойте пръсти,
но нямаш власт над нея ти.
И в тази нощ, по женски ничия
ти проумяваш изведнъж:
огънатата свещ прилича
на плачещо ребро от мъж.
© Добромир Тонев
AFISH.BG
