• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Новини

Днес проф. Светлозар Игов става на 72 години

afish by afish
30 January 2017
in Новини
0
Днес проф. Светлозар Игов става на 72 години
0
SHARES
18
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Интересите му са в областта на история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Занимава се и с оперативна критика. Пише и поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.

Неговата „История на българската литература” е едновременно и философия на българската литература, но също и философия на българската история. За нея проф. Тончо Жечев казва, е “най-доброто от всички досегашни истории на литературата ни”.

“Неговото присъствие в литературния ни живот е забележително – като продуктивност, ерудиция и задълбоченост. Достатъчно е да се прочетат двете му основни съчинения, посветени на историята на българската литература, за да се убедим в мащаба на замисъла и в професионализма при реализацията му. В тях си дават среща умението да се четат аналитично художествените творби, да се откриват в тях нови, неочаквани ракурси и способността за концептуално осмисляне на историческата динамика“, пише за него проф.Валери Стефанов.

Проф. Светлозар Игов е завършил славянска филология в СУ “Св. Кл. Охридски. Специализира славянски литертури в Белград и Загреб. Преподавател е в СУ “Св. Кл. Охридски” и в ПУ “П. Хилендарски”. Работи в Института по изкуствознание и в Института по литература при БАН. Защитава докторска дисертация на тема “Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура”.

Предлагаме ви есето Любовта от сборника Ранният край на лятото

ЛЮБОВТА

Снегът току-що е спрял да вали. Чистата и дълбока снежна покривка блести с милиони електрически отражения — под лампите улицата е едно дълго сияние. Някъде в дъното на това сияние — два неясни силуета на мъж и жена. Не ги виждах добре, пък и не ги гледах — може би се целуваха, може би говореха. Обърнах им внимание едва когато една неочаквано развила се между тях сцена смути нощната тишина и привлече взора ми. Първо бе внезапният рязък вик на момичето — елементарен рефлекс, писък на болка и недоумение, на страх и горчивина. Двете тела мълниеносно се отблъскват — след писъка момичето се свива, настръхнало от болка и обида, а момчето с бързи крачки се отдалечава, ругаейки с немного ясни слова.

Момичето остава така свито и когато приближих, видях, че плачеше — утихналият писък се изливаше в облекчителни сълзи на женско ридание. Почти отминавах — съвсем близо до нея, когато от тялото й се откъсна някакъв по-силен стон — след първото облекчително ридание в гърлото вече напираха сълзите на един нов гняв — трогателен в безпомощността си, която скоро сама ще почувства. Не зная, може би съжаление ме накара да спра и се обърна към момичето — навярно е нужна помощ, може би всичко това не е било обикновен любовен разрив, а нещо по-лошо… Промълвих някакви неясни слова, съвсем деликатно — готовност за помощ, ако тя е нужна. Момичето като че не ме чуваше, нито ме виждаше — то продължаваше да ридае, сгушено в себе си. После погледна към мен невиждащо, а след това в погледа му блесна учудване, страх, презрение, отчаяние и те сякаш изсушиха сълзите — видях светлите му очи, обградени от смътното сияние на изсъхнали сълзи. В този момент то трепна, край мен светкавично премина висока, сянка и двете тела — на момичето и на момчето (беше се върнал той!) — стремително се сляха в прегръдката на опрощение и внезапна нова любов, на нова нежност, на отчаяно враждебно и щастливо в същото време презрение към света. То се сгуши в него и изведнъж стана по-малко, зарида отново, но с щастливи поройни сълзи на радост и облекчение, на отново дошлото щастие. Той го обгърна настръхал и груб в своята нова нежност и поглеждайки ме, враждебно изруга…
Продължих пътя си, оставяйки ги в нощта на пустата улица, обградени от сиянието на снега…

Любовта — от вълненията на собственото сърце и така както я срещаме по лицата на другите, от многото срещи и раздели в този огромен свят, от докосванията и отдалечаванията, такава каквато ни е дадено да я познаем…
От първите трепети на още целомъдрените сърца до сивия здрач на утринните стаи, край крехките трупове на удушени в пепелниците цигари, от болката на предчувствието до тъпата болка на края. Любовта — наивната и зрялата, невинната и болезнената, от късата като мълния любов, която не трае никога повече от един поглед, до любовта-живот, която е изживяла всичко — от нежната зеленина на крехкото стръкче до уморено превитото под тежестта на плодовете си дърво, чиито клони се чупят от щедрост… Всички пътища на сърцето — вечно отворено за нови болки и за ново щастие, това малко човешко сърце… Любовта с всичките й сърдечни авантюри, с всичките житейски ритуали, които я предхождат и съпътстват, с всичките й декори — появяването във вечерната улица, смехът, наситил панаирните въртележки, пейките в тъмните алеи, свещите и будоарно-призрачните стаи, светлите летни ливади, огньовете в далечните зимни хижи, прозорците на нощните влакове, подозрителните шумове на провинциалните хотели, реките и хълмовете, мръсните полунощни ресторанти и новостроящи се сгради с дъх на вар и с ласките на невнимателни тухли. От любовта, която още нищо не познава, до любовта, която е надживяла всичко — и себе си, и дори копнежа по нова любов…

Така продължих пътя си в нощта, но нещо ме накара да се обърна и никакво чувство не можеше да ме спре. Тихо, като крадец, сякаш уплашен да не строша някакви невидими въздушни кристали в тази ясна зимна нощ, се обърнах. И ги видях…

А те вече не ме виждаха — унесени в своята прегръдка…
И може би шепнеха неразбираемите думи на нова нежност, под която дебне и нова тревога, ново отдалечаване…

И ново щастие, малко човешко щастие в огромната хладна нощ.

Светлозар Игов

AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist