КРЪСТ
Не идваха карти през цялата вечер
и даже в пиянството аз не успях.
Звездите тревожни бледнееха вече
и мартенски изгрев пълзеше към тях.
Обзет от безумие призрачно, сякаш
насън се изправих с кошмарния вик:
„На всичко! Раздавай! Какво още чакаш!“
Заложих и всичко изгубих след миг.
Излязох навън. Скрежът беше окичил
града с толкоз нежен и приказен прах…
Не помня как там, сред снега коленичих
и кръста си златен до устни допрях:
„О, трябва да стана и чист, и свободен,
и теб, Нищета, да последвам с любов,
смирено за хлебец да моля народа
и с кръста да нося навред благослов!“
Това трая миг. После в кошера шумен
се върнах и всички замръзнаха, щом,
надвесен над масата, блед и безумен,
заложих и златния кръст мълчешком.
Портрет на Н. С. Гумильов, худ. М. В. Фармаковский
НЕ ВИРЕЯТ ЦВЕТЯ У МЕН
Не виреят цветя у мен.
Хубостта им е някак рехава.
Постоят ден-два и вехнат.
Не виреят цветя у мен.
То и птици не кацат тук.
Само над покрива ще преминат,
а след тях — мъничко перушина.
Даже птици не кацат тук.
Само книги си имам аз.
Осем реда дебели книги.
Вековете текат като лиги
от тази осемчелюстна паст.
Купих ги от един стар букинист —
дрипав, грозен, полусакат,
търгуващ край гробището — отзад.
Купих ги от един стар букинист.
Гумильов със съпругата си Анна Ахматова и сина им Лев
ЖИРАФ
Днес погледът твой е печален и тъй непознат,
ти с толкова тънки ръце коленете обви…
Чуй: някъде там, край далечното езеро Чад,
жираф грациозен върви.
Той с нега и стройност изискана е надарен
и има по кожата пъстри, вълшебни петна,
с които единствено може да бъде сравнен
ликът на танцуваща върху вълните луна.
Прилича на шарен, чудат платноход отстрани
и сякаш не тича, а плавно се рее в степта.
Щом привечер в ниша от мрамор пък се подслони,
то като че ли с красота омагьосва света.
Знам весели приказки от екзотични земи,
за вождове, страсти, красавици с черни тела…
Но ти вярваш само в това, че отново ръми,
ти дълго си вдишвала само отровна мъгла.
И как да ти кажа за дивния, гъст аромат
на тропика с палмите, с буйните, странни треви…
Ти плачеш? Чуй: там, край далечното езеро Чад,
жираф грациозен върви.
© Превод от руски: Бойко Ламбовски
AFISH.BG
