Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет „Дени Дидро” и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член на Британската академия.
През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция – Почетния легион. Тя е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт, New School University в Ню Йорк, Harvard University, Boston и Софийският университет..
Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки), за „новаторската работа, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература“.
Със съпруга си
През 2008 г. Кръстева основава международната награда „Симон дьо Бовоар”. Присъжда се на личности, които според журито са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света.
Юлия Кръстева е смятана за една от основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. Но в трилогията, публикувана между 1999 и 2002 г., озаглавена „Женският гений“, и посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, тя открито критикува феминизма и се разграничава от феминистичните теории като настоява върху неповторимостта на всеки субект.
Ето няколко цитата от преведените на български книги на френската писателка, изследователка в областта на психоанализата, лингвистиката, семиотиката, философията:
„Депресираният човек е радикален, мрачен атеист”.
„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея”.
„Назоваването на страданието, въздигането му, разчленяването му на малки компоненти – това без съмнение е начин за обуздаване на мъката”.
„Унижението е преди всичко неяснота”.
„Днес е апотеозът на човешката лудост. Политиката е част от това, особено в своите смъртоносни изблици. Тя не е поле, в което човешката свобода се разгръща. Модерният свят, светът на война, Третия свят, престъпният свят на смърт няма бляскава страна. Модерният политически домейн е в огромна степен тоталитарен, социален, изравняващ, изтощаващ. Следователно лудостта е място на асоциалното, неполитическото и, парадоксално, на свободната индивидуализация”.
„Унижението е просто граница, отблъскващ дар на другото, вътрешно аз, за да може истинското аз да не изчезне, а да намери, в отчуждението, начин за съществуване”.
Снимка на корицата: При получаването на Холберговата награда, 2004 година
AFISH.BG
